На 21 януари православната църква почита паметта на Свети преподобни Максим Изповедник (ок. 580-662)

(Maximus the Confessor and His Miracles. An early 17th-century Stroganov school icon from Solvychegodsk)

Из 400 глави за любовта на Свети Максим Изповедник

Разумното направляване на помислите и вещите донася целомъдрие, любов и познание, а неразумното - невъздържание, ненавист и незнание.

Греховете извършваме поради неправилната употреба на душевните сили, т. е. на волята, на чувствата и на мисловните способности. Неправилното насочване на мисловната сила е невежеството и безразсъдността на чувствата и волята, които пораждат ненавистта и невъздържаността. Доброто направляване на тези сили е познанието, благоразумието, любовта и целомъдрието. А щом е така, то нищо от създаденото и получилото съществувание от Бога не е зло.

Не храната е зло, но чревоугодието, не раждането на деца, а блудът, не парите, но сребролюбието, не славата, но тщеславието. А щом е така, то в съществуващото няма нищо, което да е зло, освен злоупотребата, която се дължи на нехайството на ума към грижите за естеството на душевните сили и тяхното добро направляване.

Ето какво е зло у демоните, казва блаженият Дионисий: безразсъдна раздразнителност, безумно желание и необмислена фантазия. Но безразсъдността, безумието и необмислеността у разумните същества са липса на разсъдък, ум и предпазливост. Липсата обаче се случва след притежание или обладаване на нещо. Следователно, имало е време, когато в тях е имало разсъдък и ум и благоговейна предпазливост. Щом е така, то и демоните не са по естество зли, но поради злоупотребата с естествените сили са станали такива. 

Едни страсти пораждат невъздържание, други - ненавист, а трети - невъздържание и ненавист.

Преяждането и лакомията в яденето биват причина за нецеломъдрието. Сребролюбието и тщеславието - на ненавист към ближния. Тяхна майка е самолюбието, което е първопричина и за двете.

Самолюбието е страстна и безразсъдна любов към тялото. Противоположни на него са любовта и въздържанието. Очевидно е, че притежаващият самолюбие притежава всичките страсти.

Защото никой никога не е намразил плътта си - казва Апостолът (Еф. 5:29). Обаче въпреки това изнурява и поробва тялото си (срв. 1 Кор. 9:27), не давайки му нищо, освен прехрана и облекло (1 Тим. 6:8), и само тях, защото са необходими за живота. Така безстрастно обичат тялото и като служител на божественото, „го хранят и топлят” единствено с това, което запълва липсващото му.

Който обича някого, се старае всячески да му угоди. И тъй, този, който люби Бога, се старае да върши угодното Нему, а който обича плътта, върши това, което я удовлетворява.

На Бога са угодни любовта, целомъдрието, съзерцанието и молитвата. А на плътта са угодни чревоугодието, невъздържаността и всичко, което ги подпомага да растат. Затова и ония, който живеят по плът, не могат да угодят Богу (Рим. 8:8). Ония пък, който са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите (Гал. 5:24).

Когато умът на човека клони към Бога, тогава тялото му е роб, и той не му дава повече освен необходимото за живота. А когато клони към плътта, се поробва от нейните страсти и грижите за нея превръща в похоти (Рим, 13:14).

Ако искаш да се избавиш от помислите, изцели страстите и тогава лесно ще ги изгониш от ума си. А по отношение на блудната страст пости, извършвай бдения, труди се и се уединявай. Относно гнева и скръбта, не считай за нищо славата, нито унижението, нито останалите земни неща. Относно злопаметството - моли се за оскърбилия те и ще се избавиш.

Не се причислявай към най-слабите между хората, а по-добре изисквай повече от себе си, по отношение на мярката на заповедта за любовта. Мерейки се с хората, ще паднеш в пропастта на високомерието, а увеличавайки любовта у себе си - ще достигнеш висотата на смиреномъдрието.

Ако ти наистина спазваш заповедта за любовта към ближния, то защо допускаш да прониква в теб горчилката от досадата срещу него. Не е ли явно, че ти предпочиташ временното пред любовта и застъпвайки се за него, вдигаш война срещу брата?

Злото не е ставало така много желано от хората поради необходимост, а затова, че чрез него мнозина удовлетворяват своето сластолюбие.

Три са причините за любовта към богатството: сластолюбието, тщеславието и неверието. От всички най-силно е последното.

Сластолюбивият обича среброто, за да се наслаждава с негова помощ. Тщеславният - за да се прослави, а този, който не се уповава на Бога, за да го скрие и запази, боейки се от глада или от старостта, или от болест, или от изгнание, надявайки се повече на него, отколкото на Бога, Създателя и Промислителя на всички твари, даже до последните и най-малки живи същества.

Четири категории хора събират богатство: трите са горепосочените, а четвъртата - стопанинът. Очевидно, че само последният събира правилно, за да не оскудява никога ръката му да дава на всекиго потребното.

Източник: pravoslavenhram.com
* Maximus the Confessor and His Miracles. An early 17th-century Stroganov school icon from Solvychegodsk, commons.wikimedia.org