Събличането на ветхия човек и милосърдието на душата ╫ Символиката на влизането на Господа в Йерусалим

Вход Господен в Йерусалим, Неделя Вайа - Връбница, Цветница

Празникът завършва шестата и последна седмица от Св. Четиридесетница, а от следващия понеделник започва „Страстната седмица”, седмицата на Господните страдания.

(Entry of Christ into Jerusalem (c.1320), Pietro Lorenzetti (c1280-1348), Fresko - Basilica of San Francesco d'Assisi complex in Assisi, Perugi-Umbria, Italy)

Символичният смисъл на влизането на Господа в Йерусалим

Не по-малко поучителен и за нас е входът Господен в Йерусалим със своето символично значение. Свети Епифаний Кипърски посочва следния символичен смисъл на влизането на Господа в Иерусалим:

– Кого изобразява ослето? – пита той. – Необуздания езически народ, когото никой не е обяздвал, тоест нито закон, нито страх, нито ангел, нито пророк, нито писание, а само Единият Бог Слово, Който във Витлеем легна в една ясла с безсловесните, та като ни освободи от безсловесието, да ни научи на богопознание.

Какво означава отделянето на ослето? – Освобождаване от идолослужението и прекратяване на идолските жертвоприношения...

Какво предзнаменуват децата с постилането на дрехите си? – Показват събличането на ветхия (стария) човек, оголването и опустошаването на синагогата.

Какво означават децата, които пеят песни? – Без съмнение, това е верният народ на Църквата, Христовото поколение.

Какво знаменува слизането на Господа по Елеонската планина? – Нищо друго, освен слизането на Бог Слово от небесата при нас.

Какво посочват клонките от маслиново дърво? – Милосърдието на душата; а пътят означава оня път, по който се придобиват добродетелните дела, които събличат от нас ветхия човек.

Какво означават финиковите клонки? – Чистите души на праведниците, които разцъфтяват като финикс и се умножават като кедри Ливански, насадени в Господния дом. Те означават също и победата над дявола и ада, и освобождаването от тяхната власт, които ще донесе Победителят Христос.

Кого означават предшестващите? - Праведните пророци, а онези, които вървят отзад - апостолите и езичниците, които са повярвали след тях; градът пък предзнаменувал горния Иерусалим, а светилището - Царството Небесно, откъдето Христос изгонил иудеите, като недостойни. Ето и сега, почти две хилядолетия след като се е извършило влизането на Господа в Йерусалим, ние, християните със раззеленени клонки от върба и свещи стоим изправени в църква пред Господа и радостно зовем към „Победителя на смъртта”: (24)

– Осанна във висините! Благословен, Който иде в име Господне!

Но за нас, както и за древните евреи, това не е просто украса, не е обикновена принадлежност към празника, а знамение за победата на Иисус Христос над смъртта и царството на мрака. А свещите пък, които държим в ръце заедно с клонките предзнаменуват за нас незалязващата светлина на блаженото възкресение във вечния живот.

Тъй поучително и знаменателно, както за Христовите съвременици, така и за нас е влизането на Господа в Йерусалим на осле.

***

Страстната седмица

Ние встъпваме в дните на Страстната седмица, когато заедно с Христос ще преживяваме скръбта на Неговите последни дни, когато крачка след крачка ще следваме Христос чак до Голгога, до разпятието, до гроба, в който Той бил погребан. Ние ще слезем заедно с Него в ада, където Той слязъл след Своята смърт, за да възкръснем заедно с Него. Но тази скръб през Страстната седмица ще се претвори в радост за възкресението Господне, и Господ ще ни даде да усетим тази радост в нощта на Светата Пасха, когато ще се случи това, за което говорил Христос, че „жената, когато ражда, търпи мъки, но когато се роди младенеца, тогава вече не помни мъките от радост“. И ние не ще помним скърбите от тази радост, която препълва нашите сърца.

Целият наш земен живот се състои от скърби, които се преместват с радост. Обикновено скърбите в живота на човека са повече, отколкото радостите; скърбите са наш ежедневен кръст, а радостите идват понякога; изпитанията от Бога идват постоянно, а утехата - само в особени случаи. Но трябва да разберем, че и времето на сегашния ни живот, времето на нашия земен живот е подготовка за бъдещия живот, че ние търпим скърби тук, за да влезем после в радостта на господаря си, за да се възрадваме после в Царството Божие със всички светии, където е непрестанното ликуване, където е непрестанната радост за Христа Иисуса.

Нека помним, че и Страстната седмица, и целият ни живот в Църквата, и целият християнски подвиг, който носим, са ни дадени, за да „влезем в радостта на господаря си“, да влезем в радостта на Господа. Амин

* Митрополит Иларион (Алфеев)

Източник със съкращения: pravoslavieto.com
* Entry of Christ into Jerusalem (c.1320), Pietro Lorenzetti (c1280-1348), Fresko - Basilica of San Francesco d'Assisi complex in Assisi, Perugi-Umbria, Italy, commons.wikimedia.org

18396 Преглеждания
В този ред на мисли