Греховете са достояние на ума и сърцето, но никога на душата ♥ Мария МАЙСТОРОВА

„Ако вие изразите любовта си чрез сърцето, тя ще бъде показана само наполовина. Ако я изразите чрез ума си – също. Всички слабости в света произтичат от половините. Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал.“

Poem of the Soul - The Ideal, 1854 by Louis Janmot (1814-1892)

Има ли разлика между душа и дух и в какво се състои тя?

В еволюцията на всяка душа идва момент, в който главната грижа вече не е оцеляването на физическото тяло, а развитието на духа, не постигането на светски успех, а самоосъзнаването” – казва Нийл Доналд Уолш, автор на книгата „Разговори с Бога”. И наистина, единственото ценно нещо у човека, това е неговата душа. Тя е също така вечна, както Бог е вечен. Но докато той е неизменен, душата непрекъснато се изменя, като се развива и придобива нови качества. Тя излиза от своя първоизточник като божествен лъч и влиза в необятната вселена, за да извърши работата, която ú предстои. Никой не може да разбере и познае душата извън проявите на ума, на сърцето и на тялото. Тя има три обективни прояви: в умствения свят се изявява чрез вътрешната природа на ума; в духовния – чрез вътрешната проява на сърцето, а във физическия свят като вътрешна сила на тялото. Тя присъства и в духа на човека. Ако някой се опита да ú даде форма, това означава да я ограничи. Душата е нещо отделно от човека. В него тя се проявява като принцип, който твори и съгражда нещата, и пази от разрушение.

В душата се крият всички дарби и способности на човека. Щом те се ограничават, душата се скрива и не се изявява. И ако не обръщате внимание на вашата душа, тогава на какво ще обърнете внимание? Ако не можете да обичате душата си, тогава как ще обичате другите хора? Всичко останало, което обичате у човека, то е все едно да обичате дрехите му.

Хиляди години да живее на Земята, човек трудно може да определи какво представлява душата. Тя е мощно възвишено начало, за което е казано, че око не е видяло и ухо не е чуло това, което се крие в него. В душата е човекът, а не тя в негo.

Душата запазва завинаги своята чистота. Тя не може да се петни, понеже не греши. Греховете са достояние на ума и сърцето, но никога на душата. Умът е гъвкав и подвижен, а сърцето е доверчиво и лесно се поддава на съблазни и изкушения. Специфичното за всяка отделна душа се състои в това, че като минава Божествената светлина през нея, я пречупва по особен начин.

Много хора не познават душата си, защото не се осъзнават като души, а като личности. Личността – това е физическият човек, а не истинското „Аз”, душата. Те познават и личностите на другите, а не душите им, които всъщност са истинските им ближни. Ако вложите в съзнанието си мисълта, че сте жива, разумна душа, вие ще внесете нещо ново в своя живот, ще му дадете друга насока. Защото няма по-възвишено състояние от състоянието на душата.

Бог може да се изяви в своята пълнота само в душата. Ако вие изразите любовта си чрез сърцето, тя ще бъде показана само наполовина. Ако я изразите чрез ума си – също. Всички слабости в света произтичат от половините.

Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал. Дори само една-единствена душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне при преодоляването на житейските трудности. А когато много души насочат любовта си към един човек, той може да стане велик поет, художник, учен или музикант.

Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява движението им в необятната вселена.

Дълбочина има в човешката душа! Дълбочина и необятност! Защото тя живее извън сетивния ни свят, в един свят с повече измерения.

Душата е човекът, който се проявява в духовния свят, а духът – човекът, който се проявява в Божествения свят. Душата представлява женския, нежния принцип в човека, чрез който се изявява любовта. Духът пък представлява мъжкия, силния принцип. Духът и душата са в такова отношение помежду си, в каквото са умът и сърцето. Духът е плоскост, върху която душата се отразява. Те не могат един без друг, както топлината и светлината.

За да разбере човек какво е Духът, душата му трябва да се пробуди. Защото само тя има пряк контакт с Духа.

Душата още не е завършила своето развитие, тя ще мине през милиони форми.

Духът държи всички органи на тялото в пълен ред и порядък. Душата пък пребъдва във функциите, които изпълняват органите, като се ползва от енергиите, които се възприемат и предават в него.

Живот има, защото има Дух. Духът е внесъл Живота. Истински живот е само онзи, който произтича от Духа. Защото има и живот, който не произтича от Духа. Животът, който произтича от Духа, е абсолютно разумен. В него нищо не умира. В него сa изключени всички страдания, болести, противоречия и недоимък. Така че всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на живота.

Духът в своята същина е един, но в проявите си той е множество. Единство и множество – това са свойства на Духа. Един е Духът, много са духовете. Те са дихания, родени от едното Дихание.

Бог слиза при нас, като изпраща Духа си, тъй както слънцето изпраща светлината си. Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото.

Духът не се преражда, а се вселява, минава от една форма в друга. Той се явява в различни епохи и времена, за да научи великия закон на Битието, да разбере, че вселената е една велика школа.

Духът е дал най-великите плодове в живота. Те са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кроткост и въздържание.

Духът може да живее само с душата. С нашия ум той не може да живее, защото мислите ни постоянно се менят.

Човек търси в живота щастие, знание и богатство. Но всичко това може да се придобие само от Духа.

И сега Духът води човечеството по нови пътища. Цялата Слънчева система е навлязла в една нова област. След време учените ще докажат, че и Земята е влязла в едно ново съчетание със Слънцето. Пригответе се за идването на Духа! И не забравяйте, че когато Духът дойде, вратите на вашите сърца трябва да бъдат отворени. Когато Духът влезе, вратите на вашите сърца трябва да се затворят. Не отваряйте вратата, преди Духът да е дошъл. Не затваряйте вратата преди Духът да е влязъл. Работете там, където Духът работи!

Из: „Пробуждане на душата“, Мария Майсторова, изд. Виделина - Варна, 2002 г.
Картина: Poem of the Soul - The Ideal, 1854 by Louis Janmot (1814-1892), en.wikipedia.org