Добрата жена всяка мъжова несполука благославя, защото каквото и да се е случило, най-важното е „че се е върнал жив и здрав!“

„Украинские крестьяне“, Художник Константин Трутовский (1826-1893)

Кесийка
(Украинска народна приказка)

Живели едно време мъж и жена. Имали си два вола, но нямали кола.

Един ден жената рекла на мъжа:

– Я чуй, мъжо – продай воловете! Ще си купим конче и кола. С тях ще си ходим, когато пожелаем и където си искаме.

Речено – сторено. Мъжът напоил воловете и ги повел да ги продава.

По пътя го настигнал селянин с кон.

– Добра стига, байно!

– Жив и здрав да си, пътниче!

– Къде караш тия волове?

– Ще ги продавам.

– На ти тоя кон, дай ми воловете!

– Добре, съгласен съм.

Мъжът дал воловете, яхнал коня и продължил пътя си.

Задал се насреща му човек с крава.

– Добра среща!

– Добра среща!

– Къде с тоя кон?

– Карах волове на пазар, но ги смених с кон.

– Дай ми коня, на ти тая крава!

– Съгласен съм.

Повел селянинът кравата. Гледа насреща му човек — кара свиня.

– Здравей!

– Здравей!

– Къде караш тая крава?

Ж Карах волове на пазар, па ги смених за кон, а коня – за крава.

– На ти тая свиня, дай ми кравата!

– Добре, съгласен съм.

Подкарал свинята. Насреща му селянин с овца. Здрависал се.

– Съгласен ли си да смениш свинята с овца?

– Съгласен съм. На ти свинята, дай овцата!

Кара той овцата. Гледа – човек носи гъска. Заприказвали се.

– Искаш ли да смениш овцата с гъска?

– Защо да не искам? Дай гъската!

Взел гъската. Продължил пътя си. Насреща му селянин носи петел.

Разговорили се.

– Даваш ли гъската за петела?

– Давам.

Взел петела. Тръгнал пак. Гледа – човек, намерил на пътя празна кесия.

– Здравей, човече!

– И ти здрав бъди, пътниче!

– Намерих тая кесия. На, вземи я, а ми дай петела!

– Дай я.

Взел селянинът кесията, па продължил пътя си към пазара. Преди да стигне в града, трябвало да премине с лодка голяма река, а нямал пари да заплати превоза.

Рекли му превозвачите:

– Като нямаш пари, дай поне тая празна кесия!

Той дал кесията.

В лодката имало колари. Като узнали за какво сменил селянинът кесията, почнали да се смеят.

– Какво ще те прави жена ти – думали, – като се върнеш в къщи?

– Нищо. Ще каже само: „Да се радваме, че се върна жив и здрав!“

– На други пей ти тая песен! – шегували се коларите. – Знаем ги ние жените!

– И аз си зная жената. Тъкмо така ще каже.

– Добре – обзаложили се коларите, – ако твоята жена наистина каже тия думи, ние ще ти дадем дванадесет коли заедно с конете.

И изпратили те най-хитрия колар при жената на селянина.

Стигнал той при нея и рекъл:

– Добър ден!

– Добър ден!

– Знаеш ли какво направил твоят мъж?

– Не, не зная.

– Сменил воловете с кон.

– Добре е направил. Като си имаме кон, колата не струва скъпо, лесно ще я купим.

– Но той сменил коня с крава.

– Още по-добре: ще си имаме млечице.

– Но и кравата сменил със свиня.

– И това не е лошо: свинята ще ни опраси прасенца.

– Добре, ала свинята сменил с овца.

– Това е още по-хубаво: ще си имаме агнета и вълна, ще има какво да преда.

– Но и овцата сменил с гъска.

– Много добре направил! Ще имаме и пух, и пера, и яйца.

– Но и гъската сменил с петел.

– От туй по-хубаво няма: петелът рано ще ни пее, за работа ще ни буди.

– И петелът сменил с празна кесия.

– От това по-хубаво – здраве: кой каквото припечели – той ли, аз ли, или децата, – все в кесията ще слагаме.

– Но той дал кесията за превоз.

– Че какво от това? – рекла жената. – Трябва да се радваме, че той е жив и здрав.

Коларите нямало що да сторят. Трябвало да изпълнят облога. И те дали на селянина дванадесет коли и дванадесет коня.

Из: „Украински народни приказки“, преводач Ран Босилек, изд. „Народна култура“, 1956
Картина: „Украинские крестьяне“, Художник Константин Трутовский (1826-1893)