Добрата жена всяка мъжова несполука благославя, защото каквото и да се е случило, най-важното е „че се е върнал жив и здрав!“
„Украинские крестьяне“, Художник Константин Трутовский (1826-1893)
♥ Кесийка
(Украинска народна приказка)
Живели едно време мъж и жена. Имали си два вола, но нямали кола.
Един ден жената рекла на мъжа:
– Я чуй, мъжо – продай воловете! Ще си купим конче и кола. С тях ще си ходим, когато пожелаем и където си искаме.
Речено – сторено. Мъжът напоил воловете и ги повел да ги продава.
По пътя го настигнал селянин с кон.
– Добра стига, байно!
– Жив и здрав да си, пътниче!
– Къде караш тия волове?
– Ще ги продавам.
– На ти тоя кон, дай ми воловете!
– Добре, съгласен съм.
Мъжът дал воловете, яхнал коня и продължил пътя си.
Задал се насреща му човек с крава.
– Добра среща!
– Добра среща!
– Къде с тоя кон?
– Карах волове на пазар, но ги смених с кон.
– Дай ми коня, на ти тая крава!
– Съгласен съм.
Повел селянинът кравата. Гледа насреща му човек — кара свиня.
– Здравей!
– Здравей!
– Къде караш тая крава?
Ж Карах волове на пазар, па ги смених за кон, а коня – за крава.
– На ти тая свиня, дай ми кравата!
– Добре, съгласен съм.
Подкарал свинята. Насреща му селянин с овца. Здрависал се.
– Съгласен ли си да смениш свинята с овца?
– Съгласен съм. На ти свинята, дай овцата!
Кара той овцата. Гледа – човек носи гъска. Заприказвали се.
– Искаш ли да смениш овцата с гъска?
– Защо да не искам? Дай гъската!
Взел гъската. Продължил пътя си. Насреща му селянин носи петел.
Разговорили се.
– Даваш ли гъската за петела?
– Давам.
Взел петела. Тръгнал пак. Гледа – човек, намерил на пътя празна кесия.
– Здравей, човече!
– И ти здрав бъди, пътниче!
– Намерих тая кесия. На, вземи я, а ми дай петела!
– Дай я.
Взел селянинът кесията, па продължил пътя си към пазара. Преди да стигне в града, трябвало да премине с лодка голяма река, а нямал пари да заплати превоза.
Рекли му превозвачите:
– Като нямаш пари, дай поне тая празна кесия!
Той дал кесията.
В лодката имало колари. Като узнали за какво сменил селянинът кесията, почнали да се смеят.
– Какво ще те прави жена ти – думали, – като се върнеш в къщи?
– Нищо. Ще каже само: „Да се радваме, че се върна жив и здрав!“
– На други пей ти тая песен! – шегували се коларите. – Знаем ги ние жените!
– И аз си зная жената. Тъкмо така ще каже.
– Добре – обзаложили се коларите, – ако твоята жена наистина каже тия думи, ние ще ти дадем дванадесет коли заедно с конете.
И изпратили те най-хитрия колар при жената на селянина.
Стигнал той при нея и рекъл:
– Добър ден!
– Добър ден!
– Знаеш ли какво направил твоят мъж?
– Не, не зная.
– Сменил воловете с кон.
– Добре е направил. Като си имаме кон, колата не струва скъпо, лесно ще я купим.
– Но той сменил коня с крава.
– Още по-добре: ще си имаме млечице.
– Но и кравата сменил със свиня.
– И това не е лошо: свинята ще ни опраси прасенца.
– Добре, ала свинята сменил с овца.
– Това е още по-хубаво: ще си имаме агнета и вълна, ще има какво да преда.
– Но и овцата сменил с гъска.
– Много добре направил! Ще имаме и пух, и пера, и яйца.
– Но и гъската сменил с петел.
– От туй по-хубаво няма: петелът рано ще ни пее, за работа ще ни буди.
– И петелът сменил с празна кесия.
– От това по-хубаво – здраве: кой каквото припечели – той ли, аз ли, или децата, – все в кесията ще слагаме.
– Но той дал кесията за превоз.
– Че какво от това? – рекла жената. – Трябва да се радваме, че той е жив и здрав.
Коларите нямало що да сторят. Трябвало да изпълнят облога. И те дали на селянина дванадесет коли и дванадесет коня.
Из: „Украински народни приказки“, преводач Ран Босилек, изд. „Народна култура“, 1956
Картина: „Украинские крестьяне“, Художник Константин Трутовский (1826-1893)
