На 1 януари православната църква почита паметта на Свети Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска
Свети Василий (330-379 г.) бил истински духовен учител и пастир, светител и достоен архиерей, който не се огъвал нито пред еретиците и противниците на Православната вяра нито пред гонителите на Църквата и силните на деня в лицето на овластените и високомерни императори на тогавашната Римска империя. Той съграждал Църквата и укрепвал вярата на християните, подпомагал слабите и поучавал всички в истините на вярата и Христовото учение. Със своите достойни дела на пастир и архиерей, учител и богослов, духовен отец на вярващите и монасите свети Василий Велики остава като ненадминат пример за истински светител на Църквата и един от най-видните учители на Вселенското Православие. Паметта на светия Божий угодник като „стълб на Православието“ се чества тържествено от Църквата, а делото му остава като пътеводна звезда за християните в техния духовен път на спасението.
(Icon of St. Basil the Great from the St. Sophia Cathedral of Kiev)
Наставленията на Свети Василий Велики
§
Първо трябва сам себе си да избавиш от недостатъците си и чак след това да откриваш недостатъците на другите.
§
Не трябва да се грижим за онова, което не е толкова необходимо в живота, нито да се стремим към пресищане и разкош. Необходимо е да бъдем чисти от лакомия и от гиздене.
§
Както ръждата изпояжда желязото, така завистта – душата в която живее. Завистта е скръб за благополучието на ближния. Затова онзи, който е завистлив, той не страда никога от недостиг на скърби и печали... Когато му сторят добро, завистливият още повече се ядосва. Той се наскърбява повече от силата на благодетеля, отколкото усеща благодарност за направената му добрина.
§
Премъдър е бил оня, който е забранил даже да се яде хляб „у завистлив човек“ (Прит. 23:6) Тук под хляб се разбира всяко общуване в живота. Както се грижим да поставяме лесно възпламенимо вещество далеч от огъня, така, по възможност, не трябва да влизаме в дружески разговор със завистливите, а да отстраняваме себе си от стрелите на завистта.
§
Когато срещнеш човек, който обичайки да спори, встъпва в борба с тебе срещу истината и безспорното, то прекратявайки спора, отклони се от него... Защото, както мръсната вода прави за нищо негодни и най-добрите вина, така и злите беседи развращават добродетелните по живот и нрав хора.
§
Който непрестанно празнослови в Божия храм, този не само без полза ходи, но и за вреда.
§
Постът отстранява изкушенията, укрепва подвижниците в благочестието, става съжител на трезвостта, ражда целомъдрие в душите.
§
Глад, суша, дъждове - това са някакви общи язви за цели градове и народи, чрез които се наказва злото, престъпило мярата.
§
Има и още една печал непотребна, когато в съгрешилата душа се влага намерение не да поправи живота си и да се очисти от страстите, а пагубно отчаяние. Именно тя не позволила на Каин да се покае след братоубийството, а при Юда след предателството, като му внушава отчаяние, го тласка към самоубийство.
§
Нищо не е така свойствено за християнина, както това да бъде миротворец, за което Господ ни е обещал Своята величайша награда.
§
По-лесно е да измериш цялото море с малка чашка, отколкото да схванеш с човешки ум неизреченото величие на Бога.
§
Където оскъдява любовта, там непременно на мястото ѝ влиза ненавистта.
Източник: pravoslavenhram.com
*Icon of St. Basil the Great from the St. Sophia Cathedral of Kiev, en.wikipedia.org
*Fresco of Basil the Great in the cathedral of Ohrid, en.wikipedia.org
