╫ Света мъченица ТАТЯНА, съкрушила идолите, моли Бога за нас!

„Какво получаваме в замяна на богодаруваната свобода, когато се оказваме играчка на своите страсти, отвеждащи ни към нашите идоли? Робство в замяна на свободата, тревога и страх вместо радостта на богообщението, униние вместо творческо вдъхновение…“

Слово за Света мъченица ТАТЯНА на свещ. Владимир Вигилянский

В името на Отца и Сина и Светия Дух! На 12 януари честваме Света мъченица Татяна. Господ я прославил в лика на светиите за това, че тя, живеейки в езическия Рим в началото на III век и изповядвайки Христа, отказала да принесе жертва на идолите и да им се поклони - под страх от мъчения и смърт – на езическите богове. Ние помним от нейното житие, че дякониса Татяна отначало била приведена в храма на Аполон - бога на слънцето и просвещението, бога на изкуствата и художественото вдъхновение, покровителя на певци и музиканти. Но по нейните молитви станало земетресение – идолът на Аполон паднал и се разбил, част от храма се срутил върху нейните гонители и жреците, и всички чули страшния вопъл на беса, обитаващ в идола. На другия ден я повели в храма на богинята Диана – богиня на луната и лова, популярна в Рим покровителка на пленници и роби, но и тук, по молитвите на светицата, се раздал гръм и заблестяла мълния, огънят, паднал от небесата, подпалил храма с идолите.

Никакви изтънчени мъчения не заставили света Татяна да предаде Господа. Тогава й остригали косите, суеверно надявайки се, че тя ще загуби с тях своята сила, и ги хвърлили в храма на Зевс - тяхното върховно божество. След три дни жреците, отворили храма, видели поваления в прах идол. Разбирайки, че най-жестоките мъчения не достигат целта, съдията произнесъл смъртна присъда, и светата мъченица била посечена с меч. Заедно с нея умъртвили и нейния баща...

Струва ни се, че това време и този „просветен” езически Рим с неговите проблеми и самите тези идоли отстоят толкова далече от нас – с други думи какъв духовен урок можем да извлечем за себе си от житието на тази християнска мъченица? Но на практика, и нейният пример, и нейният подвиг имат непосредствено отношение към нас, и, ако махнем от нашата епохи външния антураж и погледнем в неговата духовна основа, може да видим всички тези човешки заблуди, и слабости, и страсти, и грехове. А главното - около нас са същите тези идоли, само че мимикрирали под съвременни форми, но никак не изменили на своята богопротивна същност, същите идолопоклонници, предаващи душите си в жертва на кумирите.

Какво в нашия живот можем да наречем идоли? Казано накратко, това е всичко това, което заслонява от нас Бога, това е всяко нещо, загубило своето място в йерархията на другите неща и ценности и превъзнесено в качеството на предмет за поклонение. С болка трябва да отбележим, че такива идоли в съвременния живот за преобладаващото мнозинство от хора са парите, които от напълно рационално благоразумно средство са се превърнали в цел и в предмет на особено въжделение, грижа и преклонение.

Златният Телец замъглява нашето зрение, ослепява нашия разум, умъртвява душата ни, и ние започваме да мислим, че с пари може да се купи любов, дружба, здраве, талант, чест, слава… Или страстите гордост, самолюбие, тщеславие, когато човек избира за предмет поклонение самия себе си, служейки и угаждайки на себе си. Жаждата за власт, престиж, слава и успех затъмняват кръгозора на такъв човек: такъв човек обича ласкателството, егоцентричен е, затворен в себе си и заключен за благодатните божествени енергии. Той често презира другите, превъзнася се пред тях, считайки себе си за мерило на благочестието. Но има и такива страсти, които завладяват човека, допринасяйки той да си тръгне от себе си, да забрави, да отхвърли своята земна участ и житейски път, да отхвърли Божия промисъл за себе си и призванието си, да свали от плещите си товара на отговорността и да захвърли своя кръст. Алкохолизмът и наркоманията са болестите на съвременния човек, които ни карат да се тревожим за съдбата на нашата цивилизация.

Но има по-изтънчени видове идолопоклонство, които приемат вид на благообразни стремежи, - това е преклонението пред науката, изкуството, пред принципите на хуманизма. Даже служението на народа и държавата, ако то не е одухотворено от любов към Бога, става напразно, а понякога и вредно за нашата цивилизация. И за това има немалко примери.

А такива забележителни понятия, като либерализмът, толерантността, плурализмът, правата на човека се превръщат в съвременното атеистично мислене в изтънчен механизъм за манипулация на общественото съзнание, в оръдие за гонения на християните и християнските ценности. Отстояването правото на безсрамие и правото на безчестие водят към не по-малко страшните последствия на дехуманизация на обществото, отколкото тоталитарните режими в миналото.

Сега с още по-голяма отчетливост става разбираемо, че ние живеем във време с явни суицидни признаци, които се проявяват не само в създаването на високотехнологично оръжие за масово самоунищожаване или тотално изтребление на природните ресурси и на нашата среда за обитаване, колкото в изменение нравствения код на човека. И основната вина за това лежи върху съвременните култура и изкуство, които измиват от своята онтологическа същност основополагащите нравствени, етически и естетически принципи. Как да не наречем преклонението пред такава наука и такава култура съвременно идолопоклонство?

Светите отци, които били истински познавачи на човека, добре знаели, че страстта, грехът преди всичко изтребват в човека чувството за реалност – за тази реалност, в която Господ ни е поставил да живеем, да се осъществяваме като подобие Божие и да се подготвяме за влизане в Небесното Царство. Всички видове на нашето идолопоклонство ни лишава от яснотата на зрението, изопачават тази реалност и ни отвеждат от нея, като блудни синове, „в страна далечна”. Лесно е за тъмните сили такъв обезобразен, заблуден човек, оказал се далеч от Небесното Отечество, съвсем да го объркат, да го накарат да загуби ума си, да го превърнат в безумец, да го погубят…

И какво получаваме в замяна на богодаруваната свобода, когато се оказваме играчка на своите страсти, отвеждащи ни към нашите идоли? Робство в замяна на свободата, тревога и страх вместо радостта на богообщението, униние вместо творческо вдъхновение, тъмата на предразсъдъците и невежеството вместо познанието на красотата, мира и Божията правда.

…Идолите умъртвяват душата на човека още приживе. Да погледнем наоколо, да видим и себе си отстрани - колко хора са със сърца, умъртвени още приживе, не чувстващи ни любов, ни милосърдие, ни умиление, нямащи в себе си ни мъжество, ни решимост, ни жертвоготовност. Такива хора, настина, няма какво да принесат на Бога!

Нека помним думите на нашия Господ: „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно”. То е приближило, и Сам Господ стои при вратата и хлопа. А ние нищо не виждаме, не чуваме, не разбираме, не отваряме. „Бъдете будни и се молете” е казал Господ. А ние се предаваме на съня на безпаметността, на леност, на мечтания за земни неща и не осъзнаваме, че се ровим в тлен, прах и пръст. „Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви” е казал Господ. А нашето съкровище - уви! е там, където има ръжда и молци. Да разбием ръкотворните идоли в сърцата си, които „имат уста, ала не говорят; имат очи, ала не виждат; имат уши, ала не чуват; имат ноздри, ала не обоняват; ръце имат, ала не пипат; нозе имат, ала не ходят… Подобни тям да бъдат ония, които ги правят, и всички, които се тям надяват” /Пс. 113:13-16/.

Света мъченица Татяна избрала друг път, друго служение. Именно затова тя, умряла преди много векове, днес е жива в Господа, и ние знаем множество примери за нейната чудесна помощ за нас, грешните. Нека, братя и сестри, виждайки подвига на тази светица, да просим нейните свети молитви и застъпничество. Света мъченицо Татяна, съкрушила идолите, моли Бога за нас! Амин.

Превод със съкращения: свещ. Йоан Карамихалев
Източник: pravmladeji.org
Изображение: икона „Святая Муч.Татьяна“