„Господи, Боже мой, тази вечер аз обещавам, докато съм жив, никога вече да не слагам в устата си нито капка дори алкохол. Дай ми сила, за да удържа обета си, помогни ми, за да стана по-добър човек.“

(„Praying Girl“, 1870, Roberto Ferruzzi)

Чута молитва

Бог се вслушва в молитвите на малките невинни деца и скоро изпълнява добрите и полезни техни желания.

Беше сряда след обед. Децата нямаха училищни занятия и затова игрището бе добре посетено. Една по-голяма група деца се тъкмеше да започне някаква обща игра.

– Кой иска да играе на „Сляпа баба“, – се обади Фриц.

Всички бяха за тази игра и образуваха един голям кръг с Фриц Вендел в средата, тъй като той бе най-големият.

– Ела да играеш с нас, – казваше едно от децата на Ерна, която стоеше свенливо настрана и не смееше да се присъедини към другите.

Остави я, нека стои настрана! – извика Фриц презрително – никой не играе с нея; тя е от лошо семейство – баща й е пияница. 

Когато детето чу тези необмислени и жестоки думи, неговото бледно лице се обля с бегла червенина. То беше и без това твърде чувствително. Но тази стрела дойде да улучи тъкмо най-болното място в сърцето му. Да, бащата на Ерна беше пияница, това знаеха всички, а самата тя го знаеше най-добре. Но да бъде замерена в лицето пред всички с това, за което тя не беше виновна, и да я изключат от играта поради бащин порок, това беше твърде много за нея, за да може да го понесе. Тя една можа да прикрие сълзите си, докато се скрие от погледите на децата. Като се видя сама, тя даде пълна свобода на сълзите си и разплакана отиде при майка си.

– Какво ти е, Ерна? – запита майката с участие и състрадание, когато видя малката и разбра, че нещо трябва да се е случило.

– Фриц Вендел ми каза, – тук тя се разхълца така неудържимо, че едва можеше да говори, – той ми каза, че с мен никой ни иска да ходи и играе, защото татко пие. 

– Бедното ми дете! – казваше г-жа Щайн твърде нажалена и очите й веднага овлажняха. Това често се случваше с нея. Колко мъки и неволи бе й докарал досега порокът на нейния мъж! Такива думи не бяха нещо ново за нея. Детето се изправи и с болезнена тъга загледа майка си.

– Ах, мамо, какво щеше да бъде, ако татко не пиеше вече! Мислиш ли, че той може да остави пиенето? Колко бих желала да бъда и аз тъй мила и обична както другите деца, та да мога да играя с тях! Не мога да понасям, когато ми говорят това и когато постъпват с мене така, като че ли съм извършила нещо престъпно. 

- И аз мисля, че друго ще бъде тогава, – отвърна майката, като привлече до себе си детето и го целуна, – постоянно се моля за това, но всички ние сме слаби човеци. Татко ти не може сам да се освободи от лошата привичка, това трябва да стори всесилният Бог. Само че ние трябва да Го молим за това. 

Към времето за вечеря бащата се прибра вкъщи. Той беше иначе трудолюбив и с всички съседи живееше добре. В това всеки го хвалеше. Но пък беше така отдавна и силно предаден на пиянството, щото всички, които знаеха този негов навик, считаха, че рано или късно той ще стане жертва на пиенето.

По обикновеному Ерна се затича към вратата за да посрещне баща си. Тя го поздрави тъй мило и любезно, както винаги. Но бащата веднага забеляза, че трябва да се е случило с неговото дете нещо, което притиска веселото му сърце. То беше някак си необикновено мирно и личеше си, че нещо тегне на душата му. 

– Ти си нещо тъжна, какво ти е? – попита той Ерна, като поглаждаше красивите къдрици по главата й. Очевидно беше, че й бе трудно да отговори на това. 

– Татко, това само не мога да ти кажа…

– Защо пък не можеш?

– Може би ще се разсърдиш, ако ти кажа, – отвърна Ерна боязливо.

– Какво се е случило, Ерна? Кажи ми веднага! Няма защо да се боиш. – успокояваше я бащата. 

Тежките думи, които Фриц Вендел бе отправил към нея, бяха с такова продължително действие, щото тя пак почна да плаче. Най-после тя бе надвита от чувствата и се реши да заговори:

Татко, колко бих желала да не пиеш вече! Децата не искат да играят с мен, защото ти отиваш по кръчмите, за да се напиваш.

Бащата искаше да успокои детето си, но гърлото му бе като че затиснато. Той се позасрами, че е станал причина на такава болка и беда. В този момент майката викна Ерна да дойде в кухнята, за да й помогне в нещо и по този начин тя освободи, както бащата, така и детето от затруднението, в което с двамата бяха изпаднали.

Майката знаеше къде ще отива нейният мъж, когато веднага след вечерята той взимаше шапката си. Изпървом той бе намислил тази вечер да остане вкъщи, но не можеше да противостои срещу силата на навика. Бе си определил, обаче днес да пие повече от една-две чашки. Все още беше доста трудно за него да отстъпи от своята привичка. 

Преди ставането му от трапезата, Ерна беше вече излязла навън. когато минаваше край бъзовия храсталак, който се намираше близо до градинската врата, той чу гласа на своето дете и това го накара да застане и се вслуша. Той можа да долови тези думи:… „Затова моля ти се, Боже и мили наш Спасителю, дай на татко ми сила, за да надвие на своя порок и да не пие вече. Направи го такъв, какъвто беше по-рано, тогава децата няма вече да ме презират и отбягват. Моля се на Тебе, Христе Боже наш, защото само Ти можеш да сториш това голямо добро на мене и на нещастната ми майка“.

Бащата изслуша тази проста молитва със затаен дъх. Всяка дума пробождаше сърцето му и докарваше гризене на съвестта му. 

Господи, Боже мой, – казваше той полека, – тази вечер аз обещавам, докато съм жив, никога вече да не слагам в устата си нито капка дори алкохол. Дай ми сила, за да удържа обета си, помогни ми, за да стана по-добър човек.

– Колко се радвам. Татко, колко мило е това, което казваш, викаше Ерна, като увиваше ръцете си около шията му, – сега ми е все едно, какво ще ми казват децата, защото ти не си вече пияница!

– Ако Бог ми помогне, мила Ерна, аз няма вече да бъда такъв, – отговаряше бащата твърдо и самоуверено. Той хвана детето си за ръка и двамата се завърнаха в къщи, дето съпругата, макар и преуморена, все продължаваше да работи. 

Колко радостно, щастливо и благодарно беше тази вечер това злочесто досега семейство. Това бе началото на нов живот. Молитвата на Ерна достигна бързо до небето, защото излизаше от дълбините на сърцето, а една невинно страдаща рожба беше пропита с вяра в Божието всемогъщество. 

Списание „Православна християнска Библиотека“, 1927 г.
Източник: dobrotoliubie.com
Картина: „Praying Girl“, 1870, Roberto Ferruzzi