„На тия, дето искат да извинят себе си с Бога, тъй отвръща книгата с притчите Соломонови: „Глупостта на човека изкривява път му, а сърцето му негодува против Господа“ (Притчи 19:3).“
~ Аврелий Августин Блажени
(Saint Augustine and his mother, Saint Monica (1846) by Ary Scheffer)
╫ За благодатта и свободната воля
Към Валентин и монасите с него
1. Заради тия, които така прогласяват и защитават свободното човешко произволение, че дръзват да не признават и се опитват да отстранят благодатта Божия, която ни призовава към Бога и от лошите наши заслуги ни освобождава, и чрез която натрупваме добрите заслуги, дето ще ни отведат във вечния живот, много вече разисквахме, пък и писахме, според дареното ни по Господне благоволение. Но тъй като има такива, които така защитават благодатта Божия, че отричат свободата на човешкия избор, или пък смятат, че когато се защитава благодатта, следва да се отрича свободния избор, погрижих се да се обърна с това послание към Ваша милост, брате Валентине, и към останалите Ви съслуживци Божии, подбуден от взаимната братска любов. Защото, брате, неколцина от Вашето съобщество, които дойдоха при нас (по тях изпращам нижеследующето), ни съобщиха, че по този въпрос има разногласия между вас. И тъй, прелюбезни, за да не ви обърква неяснотата на тоя въпрос, напомням ви най-напред за всичко, което ще разберете, да поблагодарите Богу; а за онова, що все още остава недостъпно за устремлението на вашия ум, молете Бог да ви дари с разбиране, но съхранете мир и любов между вас; и ходете в това, до което сте съумели да стигнете, додето сам Той не ви доведе до нещата, които все още не разумявате. Това напомня апостол Павел, който след като признава, че още не е съвършен, малко след това казва: „Които, прочее, сме съвършени, това да мислим“, сиреч ние сме съвършени дотолкова, че все още не сме достигнали достатъчното за нас съвършенство; а сетне добавя: „Ако ли нещо инак мислите, Бог и него ще ви разкрие; но по това, до което достигнахме, нека бъдем единомислени“ (Филипяни 3:15-16). Наистина, ние сме единомислени по това, до което сме достигнали, ние ще можем да стигнем и до все още недостигнатото, защото Бог ще ни го открови, даже ако го мислим иначе, стига само да не отстъпваме от онова, което той вече ни е открил.
2. Но Бог ни е откровил чрез Светото свое Писание, че в човека има свободно произволение. А как го е откровил, ще ви припомня не с човешка, ами с божествена реч. Първо, самите божествени заповеди не биха имали никаква полза, ако човекът не притежаваше свободното произволение, та като ги осъществи, да постигне обещаните му награди. Наистина, те били дадени тъй, че човекът да не е извиним за незнанието си, както в „Евангелието“ Господ казва за юдеите: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си“ (Йоан 15:22). За какъв грях говори, ако не за оня, големия, за който знаел отнапред - още когато казал това, - че ще го сторят, сиреч че ще го погубят? Защото и преди още Христос да е дошъл в плът при тях, те не били безгрешни. Пак апостолът казва: „Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда; тъй като онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри. Защото онова, що е невидимо у него, сиреч вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми“ (Римляни 1:18-20). Защо ги нарича неизвиняеми, ако не заради онова извинение, до което обикновено прибягва човешката гордост: „Ако знаех, щях да го сторя; не знаех, за това не го сторих“, или: „Ако знам, ще го сторя; не го правя, защото не зная“? Това именно извинение им се отнема, когато бъдат дадени заповедите или се проясни знанието за това, че не бива да се греши.
3. Има обаче и люде, които се опитват да извинят себе си с Бога. За тях апостол Иаков казва: „Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого, но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот; след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт“ (Яков 1:13-15). На тия, дето искат да извинят себе си с Бога, тъй отвръща книгата с притчите Соломонови: „Глупостта на човека изкривява път му, а сърцето му негодува против Господа“ (Притчи 19:3). А книгата с премъдростите на Иисуса, сина Сирахов, казва: „Не казвай: „заради Господа отстъпих“, защото което Той мрази, това не бива да правиш. Не казвай: „Той ме въведе в заблуда“, защото Той няма нужда от грешен човек. Господ мрази всяка гнусота, и тя е неприятна на ония, които се боят от Него. Той от начало сътвори човека и го остави на произволението му. Ако желаеш, ще запазиш заповедите и ще завардиш благоугодна вярност. Той ти е предложил огън и вода: към което желаеш, ще простреш ръка. Пред човека е живот и смърт, и което той пожелае, то ще му се даде (Сир. 15:11-17). Ето, виждаме как откровено се изявява свободното произволение на човешката воля.
Из: „За природата на доброто. За благодатта и свободната воля“, Аврелий Августин (Блажени), превод от латински Цочо Бояджиев, изд. София Ангелова, 1992
Картина: Saint Augustine and his mother, Saint Monica (1846) by Ary Scheffer; chinaoilpaintinggallery
