За безсмъртието на душата ╫ Черешова задушница

(„Задушница“, Иван Мърквичка, 1899 г.)

╫ За безсмъртието на душата

Думи на ставрофорен иконом Костадин ЯНЧИН

„И ще се върне пръстта в земята, каквато си е била, а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.“ (Екл. 12:7).

Страшно нещо е хладният гроб. В гроба са легнали нашите бащи, нашите деди и прадеди ­ там ще легнем рано или късно и ние. Ужас и трепет обхващат човека при мисълта за гроба. И веднага следва да си зададем въпроса: с това ли се свършва всичко? Цялата ли наша природа е определено най-сетне да пропадне и да се превърне на шепа прах в черната земя? Но: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори” (Бит. 1:27). И кой тогава ще успокои човешките терзания? Накъде да погледнем и към кого да се обърнем? „Аз съм Пътят, Истината и Животът” ­ казва Христос.

Ето утехата, братя и сестри, ето я твърдината ­ на която да се опрем и да потърсим отговор на въпросите, които ни вълнуват. Доказателства? ­- пита човек. Богочовекът Христос умря, но възкръсна. Но откъде знаем? ­„Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него” (1Сол. 4:14) ­ казва свети апостол Павел на солунските християни. Следователно гробът не е край, той е врата, през която минава човешкият дух, защото „духът ще се върне при Бога, Който го е дал” (Екл. 12:7).

Противници? ­Да, има. Човешкият дух и мисъл никога не са спокойни. Още в старо, а и в ново време някои мислители не признават душата като нещо отделно и различно от тялото. Тия хора се наричат материалисти, а учението им ­материализъм. Пет века преди Христа древногръцкият философ Демокрит твърди, че всичко съществуващо е съставено от неделими материални частици ­ атоми, които са под различни форми, съединяват се или се разпадат и в зависимост от това човек живее или умира. Тази теория е възприета от Епикур, след това от римския философ Лукреций ­ I век преди Христа. Следва залезът на това учение до 18 и 19 век, но за жалост от тогава, та и до наши дни все още има поддръжници. Но такива са далеч от Словото Божие ­ от извора, откъдето всеки човек трябва с пълни шепи да черпи знание и ориентир.

И така, от гореказаното следва да се замислим: е ли гробът страшен и ужасяващ за човека? Категорично не. Христос чрез св. Църква успокоява човешкия дух и дава насока за размисъл как да извървим краткия си земен живот. Разбира се, чрез вяра в Бога и Неговия Единороден Син: „А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа” (Йоан. 17:3).

Естествено ние, човеците, търсим вечния живот, защото малко са нашите земни дни и кратко е тукашното ни поприще. Не е ли то колкото педя, не пробягва ли като облачна сянка? Колко безутешно е това за съзнанието и за сърцето на човека? Дава ли то криле на вярата в доброто, дава ли сила на волята му за добро? Но ние чуваме думите Иисусови за възкресението на мъртвите: „Които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане” (Йоан. 5:29).

В една свещена книга мъдрец въздава на Бога величание, задето е създал такова прекрасно творение, каквото е човекът. И той пише, обръщайки се към Бога молитвено:

„Що е човек, та го помниш и син човечески, та го спохождаш? Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите, със слава и чест си го увенчал” (Пс. 8:5-6).

Истина ли е това, което казва тоя библейски мъдрец? Истина ли е, че човекът е такова съвършено творение? Да! Истина е. Защото, четейки Словото Божие и проследявайки Стария Завет, Новия Завет и оттам житията и подвизите на апостолите, св. отци, мъченици и просияли мъже и жени във вярата, ние виждаме, че Бог бди над човеците, говори им на съвестта да не се отклоняват от пътя на доброто, да не се смущават от онези пречки, които разколебават човешкото сърце и човешката съвест.

Защо ли правим тези бегли разсъждения? Повод за това ни дава смъртта на всеки човек. Човек умира! Напуска света чедо Божие, което не е оставило бележито име, но и от човеците не е било увенчано с чест и слава. Умира човек, който поради призвание от Бога може да се издигне на голяма висота на духа, и то в скромността на своето всекидневно житие. Такива обикновени хора, като болшинството от нас, без да са били герои на духовния подвиг, са вършили покрай многото си грешки и много добрини, и тия именно добрини ги украсяват и сочат висотата, за която човек е призван. Но няма човек, който и един ден да е живял и да не е съгрешил (има се предвид първородният грях), се казва в заупокойната молитва, само Ти, Боже си без грях и Твоята правда е правда вечна и Словото Ти е истина. Да, това е истината за човешкия живот и нашите души не трябва да се смущават.

И накрая искам да завърша с утешителните думи на св. ап. Павел до римляните (гл. 8:11 и 13 стих):

„Ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то, Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух” и „защото, ако живеете по плът, ще умрете; но, ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи”.

Източник: „Църковен вестник“, бр. 5, 2005 г., pravoslavieto.com
Картина: „Задушница“, Иван Мърквичка, 1890 г.