„Плътта въстава, недоволства, иска да я нахраним до пресита. А ти се самопринуди, надделей над тялото, проведи целия пост както трябва. И ако превъзмогнеш себе си, това ще е първият ти подвиг.“
Из завещание на свещеноизповедник Сергий Правдолюбов (1890 ~ 1950), писано по време на заточение му в каменоломните на село Малеево, пред лицето на смъртта, ноември 1944 г.
╫ Настъпило е време на пост…
Плътта въстава, недоволства, иска да я нахраним до пресита. А ти се самопринуди, надделей над тялото, проведи целия пост както трябва. И ако превъзмогнеш себе си, това ще е първият ти подвиг.
Дошло е време да се молиш? Самопринуди се – и ето ти подвиг!
Трябва да отидеш на църква, трудно ти е, ту едно, ту друго те задържа, ту едно, ту друго те отвлича? Стегни се, остави всичко и върви – и ето ти подвиг!
Пеят дълго, трудно ти е да стоиш? Остани до края на службата, изчакай отпуста – и ето ти подвиг!
В църква не желаеш да се молиш, има студенина в сърцето? Старай се чрез поклони, внимание, усилие на волята да превъзмогнеш това нежелание — и ето ти подвиг!
Чуваш кощунства, сплетни, смехословие, празнословие? Отдалечи се оттам или поне мълчи – и ето ти подвиг!
Предизвикват те към гняв, прекословие, кавга? Отстъпи, възпри вълнението на смутеното сърце – и ето ти подвиг!
Притежаваш вещ, която ти харесва, а някой е изразил желание да я има? Дай му я – и ето ти подвиг!
Имаш врагове, можеш да им отмъстиш? Спри се, не отмъщавай, нещо повече, прости им; нещо повече, направи им добро – това вече е голям подвиг! Светителят Димитрий Ростовски казва: „Който прощава на враговете си и се моли за тях, е чудотворец“.
Дава ти се възможност за неправедна, нечестна печалба? Не се възползвай – и ето ти подвиг!
Похотливата плът иска непозволени от Христовия Закон удоволствия, излишни тоалети? Откажи й – и ето ти подвиг!
Светът те вика на веселба, на танци по време на пост? Остани вкъщи – и ето ти подвиг!
През поста ти се иска да почетеш светска книга, да слушаш музика, да танцуваш? Въздържай се – и ето ти подвиг!
Живееш добре в материално отношение, имаш всичко и дори можеш да спестяваш от излишъка? Спомни си за гладните, босите, голите, вгледай се в живота им и ги потърси, задоволи нуждите им, но не въздишайки и съжалявайки за онова, което им даваш, а с радост – и ето ти подвиг, блестящ подвиг! Подаваш на нуждаещ се човек, а Христос невидимо ще протегне ръка и ще приеме. И ще натрупваш нетленно богатство на Небето.
Непременно усвои този подвиг, той е задължителен за всички християни. На Страшния Съд този, който е давал милостиня, ще чуе от Господа: Дойдете, благословени… (Мат. 25:34), а който не е давал: Идете от Мене, проклети… (Мат. 25:41). Не оправдавай отказа си с оскъдица, спомни си двете лепти на евангелската вдовица. Господ каза, че тя даде повече от всички богаташи.
Виждаш нещастни хора, би желал да им помогнеш, но не можеш, нямаш сили? Коленичи и се моли на Небесния Отец за тях в името на Иисуса Христа и Той ще им окаже помощ чрез други, а ти ще извършиш подвиг на любов и милосърдие.
Видиш ли покойник – познат или непознат, – помоли се за него – и ето ти подвиг! Това е голяма милост за починалия.
На утринни и вечерни молитви и в църква, когато се молиш за познати и близки починали, помени и всички наши прадеди, отци и братя и особено топло се помоли за тези, за които няма кой да се моли – и ето ти подвиг! И Господ ще го приеме, и верни християни ще се помолят за теб, когато душата ти е в беда. Не минавай покрай гробище, без тайно в себе си да се помолиш за всички погребани там – и ето ти подвиг!
Наоколо е шум, врява, житейска суета, няма къде да се помолиш? Прибери се в себе си и повтаряй молитвата: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния“ И кажи не една, не две, а десет, сто, хиляда и повече молитви – и ето ти подвиг!
Ако се упражняваш в този подвиг, Господ ще ти прати непрестанна сърдечно-умна умилна, слъзна молитва. Помни, че истинската молитва е дар от Небето за християнина подвижник.
Животът е необятен и сложен, на всяка крачка ни поставя задачи – как да постъпим в един или друг случай? Ако постъпваш спорел ветхия човек, ще се запътиш към гибел; ако постъпваш според Закона Христов, ще извършваш подвизи и ще изпълниш Христовите слова: Подвизавайте се да влезете през тесните врата (Лук. 13:24).
Трудно ви е, и то много? Това е положението! Няма друг път към вечния и блажен живот.
Представете си да речем, че можете да влезете при семейството и близките си вкъщи само през тясна и много труднопроходима врата и по никакъв друг начин. Ще влезете ли през нея? Да, ще влезете, ще видите близките си – и радостта ви ще бъде безкрайна, и ще забравите неудобството.
През пролетта змията трябва да смени кожата си – не я ли смени, ще умре. И ето, инстинктът за съхранение я кара да търси купчина сухи клони и камъни, пропълзява през нея, сухите клони я нараняват, закачат кожата и змията изпълзява от купчината, като оставя старата си кожа. Макар цялата да е изранена и окървавена, тя е доволна, че се е освободила от старата кожа, и знае, че в замяна ще и порасне нова ѝ тя ще остане жива.
Из: „Как да постим, да се готвим за изповед и Причастие“, Свещеноизповедник Сергий Правдолюбов, Покайна Библиотека (Книжка 19), Изд. „Православно Отечество“, 2016 г.
* Священноисповедник Сергий Правдолюбов и династия соловецких святых из Касимова, solovki.ca