За селянина с малката нивка, когото кралят назначил за първи свой министър  заради чистата му мъдрост и мъдра чистота. Една приказка от  съкровищницата с народни умотворения на Швеция.

(Peasant Working in the Fields by Camille Pissarro)

Мъдрият селянин

Веднъж един крал бил на лов и дотолкова се увлякъл да препуска след дивеча, че се озовал в самия край на гората. Там той видял един селянин, който орял своята нивка. Спрял се пред него кралят, тежка му е работата, рекъл си, цялата му риза е мокра от пот – и го запитал:

– Колко изкарваш на ден?

– Четири парички – отговорил селянинът, след като свалил шапка и прибрал чинно нозе: добро от господар не чакай, особено когато е на лов  преструвай се на мирен, така по-бърже ще го отпъдиш. Ала кралят не си тръгнал, а се позачудил, не са ли малко тези пари за този труд, но скрил почудата си и пак запитал:

– Толкова много ли изкарваш? Я ми обясни какво правиш с тях – четири монети са това, ей!

– Наистина са много – казал селянинът. – Затуй изяждам само първата, втората спестявам, третата връщам обратно, а четвъртата просто изхвърлям.

Смръщил кралят вежди, гатанките той не обичал – отстъпил крачка назад селянинът, дострашало го.

– Защо ме баламосваш ти, бе? – креснал господарят тъй, че дори короната на главата му се затресла. – Какво означава това: изяждам, спестявам, връщам, изхвърлям?…

– Не се гневи, кралю, всичко ще ти кажа – смирено отвърнал селянинът. – С първата паричка се изхранвам самият аз. С втората храня децата си, защото те ще се грижат за мен, когато остарея. С третата храня баща си, така му се издължавам за полученото някога от него. А с четвъртата храня своята жена, но тя е толкова зла и мързелива, та си мисля, че паричката е хвърлена на вятъра…

– Ъ-хъ! Сега те разбрах! – процедил кралят през зъби, но вътре в себе си се зарадвал извънредно: умен съм, досетлив съм, браво на мен – и добавил: Обещай ми, че на никого няма да обадиш това, което чух, докато не видиш лицето ми точно сто пъти – ни повече, ни по-малко! Иначе - знаеш, нали?…

Кимнал селянинът в знак на съгласие, тръгнал си кралят доволен към двореца, а на следващия ден свикал министрите си и им казал:

– Отваряйте си ушите, за да чуете добре една гатанка! Голяма награда ще получи този, който я разреши… И така, някакъв си селянин изработва четири парички на ден. После изяжда първата, спестява втората, връща обратно третата, а четвъртата просто изхвърля. Що ще рече всичко това?…

Страшно мислене му хвърлили министрите – нищо обаче не измислили. Ала най-хитрият от тях си спомнил, че кралят разговарял с един селянин по време на вчерашния лов: направило му впечатление, защото изобщо не се било случвало дотогава. Лесно го намерил той – оня пак натискал ралото на нивката си. Озорил се министърът, тъй като селянинът държал на думата си. Но като чул, че няма да проговори, додето не види лицето на краля точно сто пъти, ни повече, ни по-малко, разсмял се, бръкнал в тежката си кесия и му отброил сто сребърни монети. Гледа селянинът монетите, а от монетите го гледа кралят. Тъй, с хитрост получил министърът отговора на гатанката.

– Аз съм готов, ваше величество! – казал той, след като се поклонил дълбоко на трона. В следващия миг дворецът едва не подскочил от гневния вик на краля:

– А-а-а! Отдавна се досещам, че в кралството ми се шири измамата! Селянинът ти откри отговора, нали? Не лъжи, ти никога сам не би стигнал до него!

И заповядал на стражата да му доведе веднага виновника. А когато бедният човечец бил въведен в двореца, гневът му се удвоил:

– Как посмя ти, дрипльо лъжлив, да престъпиш думата си, която даде пред краля?

– Но аз видях точно сто пъти твоето лице, кралю! – изрекъл достойно селянинът – и му показал получените от министъра монети.

Изненада сменила гнева по лицето на негово величество, а когато и тя се отляла, главният писар на кралството записал в златната държавна книга следното: „Назначавам за първи свой министър селянинът от нивката край гората заради неговата чиста мъдрост и мъдра чистота. Нареждам онзи министър, който бе решил чрез хитрост да спечели моето благоволение, от днес нататък да се труди на същата нивка…”

Тъй свършва тази приказка: всеки от героите й заживял със своите нови грижи. Аз не зная как се е чувствал в двореца селянина, но съм сигурен, че не му е било добре: най-лошото нещо на света е да ти отнемат свободата. Повече обаче зная за министъра, хитрия – всеки божи ден той орял нивката, получавал за това четири парички, разпределял ги правилно, за всичко му стигали те. Щях да ви кажа още, че е доволен от участта си, ако не повдигаше час по час поглед към края на гората, ако не очакваше да види там краля, тръгнал на лов, ако не се молеше горещо да се отбие от пътя си той, за да се увери колко мъдър е станал вече – защото земята дарява мъдрост само на този, който я превръща в плод.

Картина: Peasant Working in the Fields by Camille Pissarro; chinaoilpaintinggallery