„Както ледът се смята за нещо, без да знае за слънцето, също и онзи, който си няма и представа за себе си, не се е осъзнал.“
За високомерието, с поука от известния турски психиатър и невропсихолог проф. Невзат Тархан, изградил своята терапия върху притчите на видния персийски поет и мистик Руми.
(Gallo Roman Women,1865, Sir Lawrence Alma-Tadema)
~ Отрицателен модел на мислене:
„Другите хора трябва да разберат колко съм специален.“
~ Притча от Руми
♥ Надменността на мухата
Една муха се мислеше за много важно създание. Казваше си:
- Без съмнение аз съм като птицата Симург на това време, няма никой по-велик от мен.
Един ден кацна върху една сламка в магарешка урина. Реши, че магарешката урина е безбрежно море, сламката е нейният кораб, а тя самата е капитан.
Помисли си:
- Ето това е море, а това, върху което стоя, е великолепният ми кораб. А аз съм най-великият капитан, който прекосява безбрежни морета - възгордя се и вирна нос.
Както ледът се смята за нещо, без да знае за слънцето, също и онзи, който си няма и представа за себе си, не се е осъзнал.
~ Надменността причинява слепота на съзнанието
Тук е представен хубав пример за това как високомерието причинява слепота за реалността у човека. Тази слепота на съзнанието става причина околният свят да бъде възприет погрешно. Така човек се смята за специален. Хората, изпаднали в слепота на съзнанието, живеят в собствения си въображаем свят, заобиколени от фантазии. Докато тези хора полагат усилия, мислейки си: „Другите трябва да видят колко специален и велик съм“, всъщност не могат да разберат, че се намират в блато, тъй като не са способни да забележат собствените си недостатъци. По тази причина изпадат в по-лошо положение в сравнение с другите хора.
Тъй като стойността на високомерния човек е ниска, той установява връзка с хората, като се прави на по-висок, повдигайки се на пръсти. Но хората, които имат висока стойност, установяват взаимоотношенията си с другите, като се навеждат. Тъй като имат висока стойност, връзката им със света се основава на скромност. Докато високомерните винаги искат да се изтъкнат. Всъщност надменните хора са онези, които страдат от липса на самоувереност. Това е характерна черта за нарцистичните хора. Тъй като се чувстват непълноценни, те постоянно се опитват да се докажат и се хвалят. Не осъзнават и положението, в което се намират. По тази причина си приписват заслуги, които нямат.
Когато погледнем детството на тези хора, ще видим, че те са отгледани, като постоянно са търпели критики. Ако не успеят да компенсират тези свои особености благодарение на личностното си развитие, тогава превръщат критиката в начин за комуникация с хората. Хората може да не са такива, каквито изглеждат отвън. Има хора, които си свиркат на гробището, за които бихме си помислили, че са изключително безстрашни. Всъщност те го правят, за да потиснат страха си. По този начин се успокояват. И високомерните хора се успокояват, като критикуват другите. Донякъде се превръщат в майстори на това да заблуждават сами себе си.
Когато срещу надменните хора се изправи някой наистина способен, тогава харизмата им се изпарява подобно на леда, който се стопява на слънцето. Много е важно да знаещ мястото си и да си наясно с ограниченията на личността си. Така човек няма да попадне в унизително положение в обществото. И в притчата мухата се смята за птицата Симург и тъй като не знае мястото си, попада в лошо положение.
~ Цитат от Месневи
„За човека, който чупи глави поради надменността си, не се полага нито Божията милост, нито хорската!“ (IV, 1858)
От: „Словото на Руми като терапия“, Невзат Тархан, изд. „Прозорец“, 2020 г.
Картина: Gallo Roman Women,1865, Sir Lawrence Alma-Tadema; chinaoilpaintinggallery
