„При всяко събитие, което изживява човек, той трябва да се замисля на какво го е научило то. Бог общува с хората чрез случващото се.“
(Dervish with a lion and a tiger (c. 1650), Mughal painting)
~ Отрицателен модел на мислене:
Аз съм като сараф по отношение на хората, разбирам какви са, веднага щом ги погледна.
***
~ Притча от Руми
Наставник
Беше свил зимен мраз. Валеше сняг, силният северняк разнасяше снега, а ледена виелица сковаваше земята.
Докато вървеше във виелицата, един Божи човек срещна един роб. Робът беше облечен само с един окъсан минтан. Зъбите му тракаха и целият зъзнеше от студ.
- Защо не кажеш на господаря си да ти купи дебела дреха?
Робът отвърна:
- Защо да му кажа? Той не ме ли вижда? Какво мога да искам от някого, който ме познава по-добре от самия мен?
Щом чу това, дервишът изкрещя не на себе си. Огън попари душата му.
Когато след малко дойде на себе си, той си каза:
- Ето, появи се наставник. Ей, вие, които искате да достигнете до истината! Научете верния път от роба!
***
~ Да можеш да разпознаеш ерудицията, без да се подлъгваш по външния вид
Вместо да отиде при господаря си и да го умолява, робът казва: „Той ме вижда, значи има нещо предвид, след като ме остави така да треперя“. Разбираме, че робът прави това поради уважението, което изпитва към господаря си. Щом не е поискал нищо, въпреки че трепери от студ, би трябвало господарят да види, че робът му притежава добродетели, и да го освободи, защото този начин на мислене на роба показва, че той е философ. Ако мислеше лошо, щеше да каже: „Сигурно не е сляп, не вижда ли положението ми, да ми даде дрехи... значи не ме цени“. Но виждаме, че робът не мисли по този начин, а напротив - отдава голяма стойност и значение на собственика си и смята, че има някаква причина, за да го остави да трепери така от студ.
Ние искаме да се доближим до Бога, но не можем, изпитваме болка, но не виждаме истината. В такъв случай от притчата извличаме смисъла, че вместо да се ядосваме, трябва да търпим и да чакаме. Това всъщност е най-възвишената позиция на раба. „Позицията на раба е да иска“, казват. Това е раб, достигнал до средно положение. Но хората, стигнали до висша позиция във вярата си, тези, които са убедени, че Бог ги вижда - а последното ниво във вярата е подчинение с разбирането, че Бог вижда рабите си, - живеят с мисълта: „Бог знае какво си мисля, затова не бива да се оплаквам по този въпрос, докато се опитвам да му представя положението си, не бива да изглежда сякаш недоволствам“. Това е висша форма на отдаване на Бога, която се вижда в притчата за пророка Авраам.
Когато Авраам бива хвърлен в огъня, се появява Гавраил и пита:
- Имаш ли някакво желание?
Авраам отвръща:
- От теб не искам нищо, Бог знае и това ми стига.
И в нашата история дервишът научава пътя към това от роба, научава висшето подчинение на Бога. Ако майката на едно дете одобри действието му, детето се успокоява, защото то очаква похвала и приемане от любимите си хора. И човек, когато е добър раб, усеща спокойствие в душата си. Отдъхва си, щом почувства, че Бог е приел подчинението му. Това е сякаш майката да одобри действията на детето си. Затова, ако човек се моли и изпитва вътрешно спокойствие, това е знак, че Бог го приема като праведен раб. Това е емоционалното измерение на вярата. Това е опит, който ни помага да вкусим от душевното спокойствие и емоционалната удовлетвореност.
~ Бог говори с езика на случващото се
При всяко събитие, което изживява човек, той трябва да се замисля на какво го е научило то. Само по този начин може да се извлече поука от случилото се. Хората обикновено говорят чрез речта, а някои хора говорят с езика на чувствата. Децата пък говорят с езика на държанието. Докато Бог общува с хората чрез случващото се. В притчата дервишът разпитва роба, но не се намесва. Първоначално се опитва да го разбере, а после обмисля какво може да стори. Посланието тук е да успеем да си извлечем поука от знанието на някого, без да се подлъгваме по неговия външен вид.
***
~ Цитат от Месневи
„Ако някой върви сто години слепешката и неосъзнато, то изминатият път не се смята за път.“ (VI, 417)
***
От: „Словото на Руми като терапия“, Невзат Тархан, изд. „Прозорец“, 2020 г.
Картина: Dervish with a lion and a tiger (c. 1650), Mughal painting; en.wikipedia.org
