„Има закон в Природата: докато не плачеш, не можеш да растеш. Или ти, или някой друг, трябва да плаче за тебе. Ако ти плачеш за някого, помагаш му.“
~ Смисълът на страданията
В много беседи и разговори Учителят засяга въпроса за страданията, като разкрива техния дълбок вътрешен смисъл. В онези дни особено се чувстваше нужда да се хвърли светлина върху този въпрос. Когато бъдат разбрани страданията, човек по-лесно ги понася и приема благото, което те носят. Учителят рече:
- Страданието не е наказание. То се дава за поучение. На думата „наказание“ ние даваме друго тълкувание. „Наказание“ значи: „Казвам му да разбере“.
Ако ви дойде някакво изпитание, не се смущавайте. В него е скрито известно благо, което ще дойде накрая, след като издържите. Не пресилвайте условията. Знайте, че благото, за което копнеят вашето сърце и вашият ум, ще дойде навреме. Гледайте да не пропуснете това благо.
Не избягвайте страданията, но се ползвайте от тях. Апостол Павел казва: „Днешните страдания не може да се сравнят с онези велики блага, които те носят.“ Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че се наскърбих.“ Чрез страданията Любовта подготвя условията за нови радости. Сегашното страдание е условие за бъдеща радост. Страданията и скърбите са Божествени рала, които преорават почвата, за да поникнат семената на добродетелите. Когато човек страда, става по-добър и по-мек.
Пробуждането на съзнанието не става механически, но чрез подтици, които идат от страданието. Колкото повече противоречия има човек, толкова повече са неговите възможности за растене. Великите хора са минали през големи противоречия. Това не ще каже, че великите хора са имали само страдания. Те са минали през такива радости, каквито обикновените хора не познават.
~ Разумните страдания
Градът беше пуст, мъртъв, разрушен, опожарен; животът го беше напуснал. Нямаше хора в него. Беше зима, небето надвиснало тъмно, непрогледно. Никакъв изход от положението не се виждаше. В онова време, когато хората идваха при Учителя за утеха, те слушаха думите му и разбираха, че трябва да изтърпят докрай.
- Който страда и издържа докрай, той е герой. Който страда, той е герой, от него човек ще стане. Който не страда, от него нищо няма да стане. Дойде ли ви някое изпитание, благодарете на Бога. Изпитанията са привилегия за хората. След всяко изпитание човек придобива нещо хубаво.
Камъкът, за да се полира, трябва да се чука и търка. Също и човекът - за да се събуди, трябва полировка, страдание. Мъчно се осъзнава човек, трябва да се тури натясно, за да се осъзнае.
След всяко заспиване на съзнанието има страдание, което да го пробуди. След това идва отново освежаване, подем.
Страданието ще ви повдигне. Радвайте се, че страдате, за да принесете плод. Бог ще превърне страданията на хората в скъпоценни камъни, които ще се поставят като венец на главата им. За в бъдеще страданията на човек ще красят главата му. Когато Природата поставя някого в ограничения, тя има предвид неговото благо, тя има за цел да събуди скритите сили в него.
Всички страдания, препятствия и изпитания в живота на човека целят пробуждане на висшето съзнание в него.
Когато Природата налага скръбта, ние криво чувстваме нещата. Когато майката тури детето в коритото да го къпе, то плаче, мисли, че това е лошо. То не разбира, че майка му мисли неговото добро.
Един генерал беше осъден, лишен от права и затворен. Едва след десет години се избави. Тогава той каза: „Разбрах живота. Разбрах, че генералският чин и всички други неща са празна работа.“ Човек, чиято глава е пукана няколко пъти, поумнява.
Като страда, човек постепенно изправя мисълта си. Щом мисълта се изправи и съзнанието се пробужда. При страданието идва едно ново съзнание у човека. Това е значението на страданието. Подаръците, които живата Природа дава на човека, това са разумните страдания. В тях се крият опасностите, при които човек се развива. Плод на тези страдания са подтиците, които го карат да расте.
На всеки човек са дадени толкова страдания, колкото е нужно в развитието на неговата душа. Страданията не са произволни. Като говоря за тях, разбирам разумните страдания.
Човек е дошъл до сегашното си развитие благодарение на мъчението и страданията. Те подготвят човека за Любовта.
~ Корените
На някои хора е дадено да се учат от собствените си грешки. Ако им се говори няма да разберат. Те се учат по пътя на страданието.
Когато имате едно страдание, ще знаете, че Бог ви предпазва, за да не направите едно отклонение. Когато дойде едно страдание, Провидението го праща, като има предвид голямото зло, което иде. За да не дойде това зло, Провидението праща по-малкото страдание.
Всяка несполука е бъдеща сполука. Така че има за какво да се работи.
Страданията представляват велика Божествена наука. Без тях човек не може да се учи. Те носят знание.
Дърветата, когато се садят гъсто, израстват тънки и високи; когато се садят рядко, стават яки и дебели. Също и хората — при лошите условия стават идеалисти, а като се поставят при обикновени условия, стават материалисти.
Има закон в Природата: докато не плачеш, не можеш да растеш. Или ти, или някой друг, трябва да плаче за тебе. Ако ти плачеш за някого, помагаш му. Хората гледат на плача като на слабост, а той не е слабост. Няма същество, което да не е плакало.
Страданията са корените. Радвайте се на корените! Радостите са клонищата. Радвайте се на клоните! Дърво без корени не може. Така страданията и радостите се компенсират. А пък плодовете на дървото са Божествения Свят.
Не че ние искаме страданията, но те са една необходимост.
Страданията са оран, радостите - сеене. Страданието трябва да се превърне в радост - посятото трябва да израсне. И обикновеният, и великият човек страдат, само че обикновения човек страда и се ожесточава, а великият страда и се повдига.
При всички изпитания в живота човек трябва да служи само на Бога, само на една идея и ако не се поддаде на изкушението и изпитанията, ще познае себе си.
Из: „Изворът на Доброто“ (Последните думи на Учителя Петър Дънов), ИК „Кибеа“, 2002 г.
Снимка: Петър Дънов (1864 -1944)
