Той остана завинаги горе, при своя връх, слят с мечтата си! | Христо ПРОДАНОВ

Роден на 24 февруари 1943 г. в Карлово

Христо Проданов започва да тренира алпинизъм още като ученик. Работи като инженер металург в Кремиковци. Първия си 7-хилядник изкачва през 1967 г. - връх Ленин. Преди това покорява върхове в Алпите. По-големите му успехи са свързани с Хиндукуш (1976 г.) и Лхотце (1981 г.), като става първият българин, изкачил този връх. Награден е с орден "Георги Димитров" (1981 г.; 1984 г., посмъртно), "НРБ", II степен (1977 г.). Обявен е за герой на НРБ (1984 г., посмъртно). Проданов е алпинист № 1 на България за ХХ в. (2001 г.).

(На 20 април 1984 г. Христо Проданов - сам на Еверест)

На 20 април през 1984 г. алпинистът Христо Проданов става първият българин, покорил най-високия връх на планетата - Еверест (8848 метра). Той е четвъртият човек в света, изкачил се сам, тринадесетият човек, успял да достигне до върха без кислороден апарат и то по най-трудния и дълъг път - западния (непалски) склон, наричан още „Жестокия път“. Изкачва върха от базовия лагер за 33 дни - рекорд за този маршрут. Пак той е алпинистът, преодолял най-голямата денивелация за един ден към върха. Освен това Христо Проданов е първият човек, изкачил Еверест още през април, което е твърде рано за обичайните атаки на върха.

18,15 часа. Леко пропукване в радиостанцията и глас: "Аз съм на върха, на върха съм - Христо!"

Ура-а-а! - чувам до мен. Виждам как от палатката изскача Кънчо Долапчиев и продължава да вика и навън. Срещу мен се задават хора, много хора - наши алпинисти, шерпи, индийски алпинисти, офицерът за свръзка на индийската експедиция, ръководителят на индийската експедиция... и ръце, ръце, протегнати за поздрав. Спомням си само, че подадох и аз ръка на полковник Кулар и просто влетях при Стефчо в палатката с радиостанцията.

Христо предава: "Тук на върха няма нищо. Има само изградена една малка пирамида от четири съветски кислородни бутилки и съветското знаме. Опитвам се да снимам, но не знам дали камерата работи и затова преустановявам."
(Откъс от книгата "Еверест по Западния гребен" (1987 г.) на ръководителя на втората национална експедиция в Хималаите Аврам Аврамов, който описва един от историческите моменти в българския алпинизъм.)

През 1984 г. се провежда национална експедиция до Еверест. Христо Проданов е утвърден за зам. ръководител на експедицията, по техническите въпроси. На 20 април, 1984 г. в 18 ч. 15 минути Христо Проданов се изкачва на връх Еверест - сам и без кислороден апарат, по Западния гребен, по “Жестокия път”. Остава на върха прекалено дълго - 33 минути. Слиза по тъмно, по собствените си стъпки - нещо, което нито един алпинист в света не го е правил. Температурите спадат. Извилата се буря принуждава Христо Проданов да бивакува на открито. На 21 април сутринта алпинистът се обажда, но звучи много зле и трудно се разбират думите му. Ясно е, че е в тежко състояние след прекараната на открито нощ, без кислород, при температура минус 42 градуса, на приблизителна височина 8600-8700 м. Цели две денонощия алпинистите Людмил Янков, Иван Вълчев, Трифон Джамбазов и шерпът Джон извършват спасителна операция, движейки се нагоре, след като им е съобщено за тежкото състояние на Христо. По време на спасителната операция най-близко до него е Людмил Янков, но нощта пада и му е наредено да спре издирването. Последното обаждане от Христо е в 19.45 ч. на 21 април 1984 г. През цялата останала част от нощта продължава борбата за оцеляването на Людмил Янков. Сам, достигнал 8500 м, около 21,50 ч. прекратява издирването и се установява на бивак. По-късно Людмил Янков споделя за Христо Проданов: „Той остана завинаги горе, при своя връх, слят с мечтата си!“.

Преди да осъществи мечтата на живота си, Проданов казва: "Най-огромното ми желание е нашата експедиция да завърши успешно, да завърши успешно не само с изкачване на кой да е от нашите алпинисти, но всички живи и здрави да се върнем в България. Това ще бъде най-големият ми успех, всичко останало е пепел". По ирония на съдбата, именно той не успява да се върне жив. Репликите в радиостанцията: "Ице, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е окей, към тебе тичат хора. Моля те, не заспивай! Не зас-пи-вай!" в опит на радиста да държи буден Проданов до идването на подкрепата отдолу пресъздават в най-пълна сила драматичността в онези напрегнати часове в Хималаите.

Въпреки загубата ръководителят на експедицията Аврам Аврамов обявява решението си: "Експедицията продължава“. След едноседмична почивка на 3 май 1984 г. започва втората атака на върха. На 8 май в 17,15 ч. Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май в 9,11 ч. Николай Петков и Кирил Досков покоряват връх Еверест и затвърждават българското присъствие на най-високия връх на планетата. Те осъществяват и пълния траверс на върха - изкачване по Западния гребен и слизане по Южния склон. Този маршрут влиза в историята на световния алпинизъм като "Българския траверс“ на Еверест.

(Христо Проданов (вдясно) през 1983 г. в Памир по време на подготовката за изкачването на Еверест. Снимки архив на семейството | © novinar.bg)