На 26 май голямата българска треньорка навършва 70 години

Нешка Робева няма нужда да доказва нищо. Целият й живот е огромно доказателство за това, че успехите идват с отдаденост и неуморен труд. Тя няма нужда от ордени и медали, защото има световното признание на хората, които обичат спорта и ценят работата й. Нешка печели сърца, защото те топлят – ордените са студени. Нешка пълни залите със зрители, жадни да видят онази фолклорна магия, която пази корените ни и ни води през времето. Да се води дискусия дали Нешка Робева заслужава орден „Стара планина” е гротеска, срамно е.

Ние сме горди, че имаме Нешка. Честит рожден ден!

Въпреки многото грешки, които направих в живота си, имам ясното съзнание и самочувствие, за това какво съм направила и правя за държавата и народа си, за да разреша на поредните хрантутеници и безличия да си точат зъбките върху мен. Отказвам наградата и заради хилядите приятели и съмишленици, които определено бих унизила, ако я приема. Отказвам я и заради младите хора, с които работя и възпитавам, да бъдат преди всичко БЪЛГАРИ.

С уважение Нешка Робева.”
(от писмото й до МС и медиите)

 

Аз всеки ден благодаря. Когато сутрин се събудя, благодаря за това, че точно такъв живот ми беше отреден – един живот с много напрежение, един живот, в който всяка секунда се живее. Като имате предвид, че минута и половина трае едно гимнастическо съчетание, никой сигурно не знае всъщност, колко дълго трае една минута, какво стои зад нея.

Всяка сутрин аз тичам към залата – тя  е моето спасение. Такова зареждане с енергия, каквото получавам тук докато тренираме и работя, аз не зная има ли някъде другаде.

Какъв съвет бих дала на младата Нешка Робева… – Бих й казала: „По-кротко!”. Аз винаги съм много емоционална. Спортът обаче ме научи да потискам емоциите, в това отношение той направи много за мен. Но младата Нешка Робева не беше много разумна. Леля Ванга също ми е давала съвети - и то като трябва нещо да стане, става. Тя е жената, на която съм вярвала 100%. Когато ме е съветвала нещо, а аз не съм я послушала, винаги е ставало това, което тя е казала. Ама аз опитвах – за всеки случай.

В моите биографии и характеристики винаги пишеха – „Конфликтна личност”. Аз признавам грешките си – много пъти съм грешала и знам, че пак ще греша. Но има моменти, в които когато човек се страхува много да не сгреши, той престава да се развива, да върви  напред. Всеки нов път е непознат, осеян със грешки. Достатъчно е да се учиш от грешките си и да можеш да ги признаеш.

Човек трябва да бъде в равновесие със себе си. Докогато ми е дадено да работя, дотогава ще живея, защото работата ме поддържа. Ако човек е целеустремен, ако може да запази добрите мисли, ако не се товари със злоба, завист, прекалени амбиции – мнозина ще кажат, че съм твърде амбициозна – не, не е така, аз просто имам цел и вървя към нея, дотогава, докато съм убедена, че тази цел е добра.

* Споделени мисли на Нешка Робева от интервюта
Снимки: nsa.bg, БГНЕС, dailypress.bg