Възрастта на щастието

През 1990 г., Мая Плисецкая е уволнена от Болшой театър. Тогава тя е на 65 години. Но не изоставя сцената, а продължава да участва в концерти и да води майсторски класове. В деня на своята 70-годишнина, Плисецкая дебютира в спектакъла „Аве Мая”, сътворен специално за нея от Морис Бежар.

За живота след младостта – без завист, с кураж и красиво, споделено от легендарната руска прима.

От бръчките не може да се избяга… Но младеещите се старци и старици – това е смешно. Знаете ли, има стара градина и нова градина. Но поддържани ли са те – това е съвсем отделен въпрос. Същото е с лицето на човек – винаги е видно – поддържано ли е то или изоставено.

През целия си живот съм обичала новото, цял живот гледам в бъдещето, това винаги ми е интересно.

Не ни е дадено да се родим повторно, колкото и да се стараем. Живейте своето!

Влюбвайте се на мига, не се помайвайте!

Обичащите хора се издигат над обидите, дребнавостите на живота. Влюбените винаги живеят в друго измерение.

Хората не се делят на класи, раси и държавни системи. Хората винаги се делят на лоши и добри. Това е. Добрите винаги са изключение, подарък от Небето.

Ще споделя без да се хваля – няма за какво да завиждам. Господ ми е дал качества и нелоши дадености, в Болшой театър съм изиграла толкова много балетни спектакли и изглежда, сдобих се със световна слава. И най-важното – имам прекрасен съпруг, какво още бих могла да желая?

Един съвет към бъдещите поколения, послушайте ме – не се примирявайте, никога, до самия край не се примирявайте. Дори тогава – воювайте, стреляйте, тръбете тръбите, бийте барабаните… борете се до последния миг… Моите победи са удържани точно така. Характерът – това е съдбата.

Източник: theageofhappiness.com
Снимки: NashaGazeta.ch, ivona.bigmir.net, Дилетант