Бях създаден от всемогъщия Бог, за да запълни вселената с моите шедьоври ~ Ел ГРЕКО

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 19 снимки

„Езикът на изкуството е с небесен произход и може да бъде разбран само от избраните.“

Автопортрет (ок.1604 г.), Музей Метрополитън, Ню Йорк

Гърците го смятат за най-великия гръцки художник, испанците го нареждат сред най-значимите испански творци. В света на изкуството остава завинаги като Ел Греко (Гъркът), макар че ако се натъкнете на картина, подписана с името Ел Греко, можете да бъдете сигурни, че е фалшификат, тъй като през целия си живот ги подписва с истинското си име – Доменикос Теотокопулос.

Изящен художник, скулптор и архитект – такъв е Ел Греко, роден през 1541 г. на остров Крит, по това време част от Венецианската република.

На 26 години заминава за Венеция, за да учи. Впоследствие отваря собствено ателие в Рим. Въпреки силното въздействие, което оказват върху него Микеланджело и Рафаело, Ел Греко е толкова самоуверен, че направо предлага на папа Пий V да замаже частта на Микеланджело в Сикстинската капела и да вземе той да нарисува нещо отгоре.

По този начин предизвиква враждебност към себе си от някои от най-изтъкнатите интелектуалци и е принуден да напусне Рим. Заминава за Мадрид, а после за Толедо, като този му период се оказва най-плодоносният в кариерата му.

След неговата смърт, синът му остава единственият човек, който харесва картините му. Критиците наричат произведенията му „налудничави“, той потъва в забрава за близо две столетия, но отново бива преоткрит с настъпването на епохата на романтизма в средата на 18 век.

Наричат го предтеча и на импресионизма, на немския екпресионизъм, на кубизма и на късния абстрактен екпресионизъм, но стилът му е толкова индивидуален, че не може да се впише в никоя конвенционална школа.

Вдъхновява такива имена в изобразителното изкуство като Йожен Дьолакроа, Пол Сезан, Едуард Мане, Джаксън Полак. По време на синия си период, Пикасо създава цяла серия „парафрази“ по неговите творби и го поставя на първо място сред старите майстори. Силно въздействие оказва и върху писатели като Никос Казандзакис и Райнер Мария Рилке.

Характерно за стила на Ел Греко е неговото вярване, че цветът и светлината са по-важни от формата, и че драматизмът е по-важен от описанието. Неговата уникалност се изразява в умението му да разкрие същността на едно или друго духовно състояние на човека с изключителна точност и дълбочина и да изобрази мистичната вътрешна конструкция на действителността в един фантастичен свят от символи и чувства.

Рисувам, защото духовете шептят лудо в главата ми.

Аз страдам за изкуството си и презирам малоумните паралии, които го хвалят.

Езикът на изкуството е с небесен произход и може да бъде разбран само от избраните.

Бях създаден от всемогъщия Бог, за да запълни вселената с моите шедьоври.

Художниците творят поради опустошението си. Духът на сътворението е непоносимо сложен за проучване в рамките на душата.

Христос носещ кръста, 1578

Изгонването на търговците от храма (ок.1600-1605 г.), Национална галерия, Лондон

Благовещение, 1600

Лаокоон (ок.1608-1614 г.), Национална галерия, Вашингтон

Покаянието на Петър, 1580

Дева Мария, 1585

Светото семейство, 1585

Мария Магдалена в разкаяние, 1577

Разпъването на Христос, 1600

Светото семейство с Мария Магдалена, ок. 1590

Петър и Павел, 1592

Христос,1580-1585

Погребването на Христос, 1568-1570

Света Троица (1577-1579), Музей Прадо, Мадрид

Коронацията на Дева Мария, 1591

Възкресение Хростово (1595 -1600 г.), Музей Прадо, Мадрид

Агонията в градината, 1590, Национална галерия, Лондон

Видението на Свети Йоан, (1608-1614)

Картини: Wikipedia

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK