„Езикът на изкуството е с небесен произход и може да бъде разбран само от избраните.“
Автопортрет (ок.1604 г.), Музей Метрополитън, Ню Йорк
Гърците го смятат за най-великия гръцки художник, испанците го нареждат сред най-значимите испански творци. В света на изкуството остава завинаги като Ел Греко (Гъркът), макар че ако се натъкнете на картина, подписана с името Ел Греко, можете да бъдете сигурни, че е фалшификат, тъй като през целия си живот ги подписва с истинското си име – Доменикос Теотокопулос.
Изящен художник, скулптор и архитект – такъв е Ел Греко, роден през 1541 г. на остров Крит, по това време част от Венецианската република.
На 26 години заминава за Венеция, за да учи. Впоследствие отваря собствено ателие в Рим. Въпреки силното въздействие, което оказват върху него Микеланджело и Рафаело, Ел Греко е толкова самоуверен, че направо предлага на папа Пий V да замаже частта на Микеланджело в Сикстинската капела и да вземе той да нарисува нещо отгоре.
По този начин предизвиква враждебност към себе си от някои от най-изтъкнатите интелектуалци и е принуден да напусне Рим. Заминава за Мадрид, а после за Толедо, като този му период се оказва най-плодоносният в кариерата му.
След неговата смърт, синът му остава единственият човек, който харесва картините му. Критиците наричат произведенията му „налудничави“, той потъва в забрава за близо две столетия, но отново бива преоткрит с настъпването на епохата на романтизма в средата на 18 век.
Наричат го предтеча и на импресионизма, на немския екпресионизъм, на кубизма и на късния абстрактен екпресионизъм, но стилът му е толкова индивидуален, че не може да се впише в никоя конвенционална школа.
Вдъхновява такива имена в изобразителното изкуство като Йожен Дьолакроа, Пол Сезан, Едуард Мане, Джаксън Полак. По време на синия си период, Пикасо създава цяла серия „парафрази“ по неговите творби и го поставя на първо място сред старите майстори. Силно въздействие оказва и върху писатели като Никос Казандзакис и Райнер Мария Рилке.
Характерно за стила на Ел Греко е неговото вярване, че цветът и светлината са по-важни от формата, и че драматизмът е по-важен от описанието. Неговата уникалност се изразява в умението му да разкрие същността на едно или друго духовно състояние на човека с изключителна точност и дълбочина и да изобрази мистичната вътрешна конструкция на действителността в един фантастичен свят от символи и чувства.
...
Рисувам, защото духовете шептят лудо в главата ми.
Аз страдам за изкуството си и презирам малоумните паралии, които го хвалят.
Езикът на изкуството е с небесен произход и може да бъде разбран само от избраните.
Бях създаден от всемогъщия Бог, за да запълни вселената с моите шедьоври.
Художниците творят поради опустошението си. Духът на сътворението е непоносимо сложен за проучване в рамките на душата.
Христос носещ кръста, 1578
Изгонването на търговците от храма (ок.1600-1605 г.), Национална галерия, Лондон
Благовещение, 1600
Лаокоон (ок.1608-1614 г.), Национална галерия, Вашингтон
Покаянието на Петър, 1580
Дева Мария, 1585
Светото семейство, 1585
Мария Магдалена в разкаяние, 1577
Разпъването на Христос, 1600
Светото семейство с Мария Магдалена, ок. 1590
Петър и Павел, 1592
Христос,1580-1585
Погребването на Христос, 1568-1570
Света Троица (1577-1579), Музей Прадо, Мадрид
Коронацията на Дева Мария, 1591
Възкресение Хростово (1595 -1600 г.), Музей Прадо, Мадрид
Агонията в градината, 1590, Национална галерия, Лондон
Видението на Свети Йоан, (1608-1614)
Картини: chinaoilpaintinggallery
