Андре ДЕРЕН | Първият авангардист в света

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 18 снимки

„Сигурен съм, че с реалистичния период в живописта е свършено.“

André Derain ~ Self-portrait in studio, c.1903,  National Gallery of Australia

Андре Дерен (1880-1954) се ражда в Шату, близо до Париж – алма матер на френския импресионизъм – Моне, Сисле, Писаро и Реноар творят именно там. И може би това оказва най-голямо влияние върху предопределението на младия Дерен, въпреки че семейството му е твърдо против това синът им да се занимава с живопис, поради което му се налага сам да търси и развива таланта си.

Вероятно този е и най-прекият път към авангардизма. Запознава се с Анри Матис на курс по рисуване, на който се записва, докато следва инжинерство. Самият Матис, уверен в таланта на приятеля си, използва чара си, за да измоли родителите му да му позволят да зареже инженерството и да се посвети на рисуването. Така младият Дерен се мести в Академия Жулиен.

Но Дерен учи най-вече докато наблюдава творбите на Ван Гог и Гирландайо, Сезан. Непокорството и силно изразеният индивидуализъм му печелят слава на Есенния салон в Париж, където заедно с Матис излагат иновативните си картини. Луи Воксел ги нарича ‘’Les Fauves’’ – в превод „Диви зверове“, като така се слага началото на течението фовизъм.

В началото на миналия век известен арт търговец изпраща Дерен в Лондон да създаде серия от градски пейзажи. В 30 картини Дерен създава портрет на Лондон, радикално различен от всичко правено преди него включително и от кръстника на импресионизма Клод Моне. Те са и най-популярните негови произведения.

Година по-късно друг арт търговец изкупува всичко, което Дерен е нарисувал и по този начин му осигурява финансова независимост, а оттам и творческа свобода. Художникът решава да се премести в Монмартър, за да е близо до своя добър приятел Пикасо. Редом с Пабло Пикасо и Жорж Брак Дерен взима участие в разработване на теориите на кубизма.

Освен от живопис Дерен се интересува и от литературните течения на своето време. Негови любими писатели са Балзак и Зола. Сам създава илюстрациите към първата прозаична книга на самия Гийом Аполинер „L'enchanteur pourrissant“ от 1909 - активен участник във френския артистичен авангард, една от най-важните фигури в оформянето на естетическите принципи на кубизма, а чрез поезията - непосредствен предшественик на сюрреализма.

През 1916 Дерен илюстрира първата книга на Андре Бретон, в която вече личи изучаването му на стила на старите майстори. През 1919 прави сценографията на балета на Серж Дягилев „La Boutique fantasque for Diaghilev“. През 1928 вече прави изложби по целия свят.

„Строго погледнато, живописта е едва в началото си“, казва Дерен и не спира да рисува до деня, в който на 74-годишна възраст смъртта отнема четката от ръката му.

Bathers, 1907, The Museum of Modern Art, New York

Charing Cross Bridge, London, 1906, Musée d'Orsay, Paris

Henri Matisse, 1905, Tate Modern, London

Charing Cross Bridge, London, 1906, National Gallery of Art, Washington


Les Voiles rouges, 1880-1954

Port, c.1905, The State Hermitage Museum, St. Petersburg

The Pool of London, 1906, Tate Modern, London

Big Ben, 1906

Madame Matisse in a Kimono, 1905, Private collection

Woman in a Chemise, 1906, Statens Museum for Kunst, Copenhagen


Still Life on the Table, 1904

London, St. Paul's Cathedral Seen from the Thames, 1906 

Baigneuses (Esquisse), c.1908, Musée d'Art Moderne de la Ville de Paris

Harlequin and Pierrot, 1924

The Two Sisters, 1913

Houses on the Waterfront, 1910, The State Hermitage Museum, St. Petersburg

Landscape with a Boat at the Bank, c.1915, The State Hermitage Museum, St. Petersburg

Картини: Wikipedia, The Red List

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK