Руският художник, Майкъл Шевал, роден като Михаил Хохлачев през 1966, е съвременен художник, специализирал се в изобразителното изкуство на абсурда.

Произведенията  му се отличават със своите въздействащи герои, техническа брилянтност, финес и оригиналността на концепциите, които изобразява.

Самият той сравнява картините си с пъзел, чийто код трябва да бъде намерен. Но дори и да бъде намерен, винаги съществува още едно решение на загадката и той обича да приканва публиката си да дава свои собствени уникални интерпретации, чрез които взаимно да достигнат до нови идеи и по-високо ниво на разбиране.

„Зрителят трябва да се стреми да разбере, това, което му представям. Това е добър начин да разшириш хоризонтите и съзнанието си. Винаги съм щастлив, когато видя, че зрителят не ме разбира, щастлив съм, когато има желанието да играе моята игра.“

Тези, от които Шевал се повлиява са руските художници от 19-ти и 20-ти век, като Федотов, Перов, Суриков и Васнецов, творците от времето на италианския Ренесанс, холандските художници от 16-ти и 17-ти век, по-специално Вермеер и Терборх. Но най-голямо влияние и това, което му помага да определи стила си, идва от двамата най-големи сюрреалисти на 20-ти век, Салвадор Дали и Рене Магрит.

Въпреки това, Шевал се разграничава от стила на сюрреалистите, описвайки своя като „абсурд“. Според определението му, абсурдът е обърнатата страна на реалността, обратната страна на логиката, която не произлиза от сънищата или подсъзнанието, както е при сюрреалистите. Напротив, абсурдът е игра на въображението, в която всички връзки са внимателно подбрани, за да се изгради един сюжет.

„Абсурдът, като всеки друг жанр, си има свои правила, правила, които обаче са отдалечени от всички общоприети такива и всички граници. Абсурдът е опит да се разбере животът такъв, какъвто наистина е. Без пропаганда, без идеология, без политика, без наложени вкусове. Животът в чистия си вид е красив, пълен с логика и смисъл. Но в съчетание с гореизброените, става абсурден и нелогичен. Повечето хора свикнаха с такъв живот и не забелязват това. Ето защо е полезно, от време на време, да преобръщам всичко с главата надолу, за да ги събудя.“

По този начин, Шевал естетически свързва стила си с „Театъра на абсурда“ на Самюел Бекет и Йожен Йонеско, както и с филмите на Питър Грийнауей, Луис Брюнел и Тарсем Сингх.

Картини: pinterest.com, kaifineart.com, parkwest-cheval.com