За краткия път в живота и вечния в изкуството на Фредерик БАЗИЛ

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 13 снимки

Фредерик Базил е френски художник, който започва да се увлича по живописта под въздействието на произведенията на Йожен Дьолакроа.

Fréderic Bazille (1841 ~ 1870)

Роден в буржоазно протестантско семейство, първоначално Фредерик решава да учи медицина, но когато се озовава в Париж се среща с не кой да е, а с Огюст Реноар и така започват неговите занимания с изобразително изкуство.

Става член на една от най-великите приятелски групи в света на изкуството, заедно с Моне, Сисле, Писаро и Реноар, група, извършила истинска революция в живописта и която днес познаваме като „импресионистите“.

По време на жизнения си път Базил става участник в две войни – едната за изкуството, войната на Новото изкуство с неговите блестящи форми срещу сковаващите норми на старото изкуство. Това е войната, която печели.

Втората война е Френско-пруската и това е кървавата война, в която той губи живота си. Едва 28-годишен умира в битката при Бон-ла-Роланд. Годината е 1870. Базил става поредния творец, изгубил живота си в безсмислените борби на кръвожадното човечество. Малко преди да замине на фронта казва:

"Нямам никакво намерение да бъда убит, все още има толкова много неща, които искам да направя!"

Интересно е как именно тези, които отдават живота си и неуморно влагат всички сили да издигнат човечеството до нови висоти, до една по-богата култура и естетика на междуличностните взаимоотношения, в крайна сметка стават жертва именно на най-грозните му проявления.

Ако не бе загубил живота си така безсмислено, този талантлив художник щеше да се превърне в един от водачите на импресионизма и днес цяла Европа щеше да се радва на картините му, също както се радваме на тези на неговите приятели, които за щастие съумяха да се възползват от по-дълъг живот – Реноар, Моне и Писаро.

Днес можем да си спомним за вечния стремеж на Базил към нетленното с неговите собствени думи:

"Изкуството е стремежът на нашия Аз, стремеж, който ни води през вечното по един безкраен път, който всички трябва да извървим."

Frédéric Bazille painting The Heron, 1867, by Pierre-Auguste Renoir

Bazille's Studio; 9 Rue de la Condamine, 1870, Musée d'Orsay, Paris. From left to right: Pierre Auguste Renoir sitting, Emile Zola (standing on the stairs), Eduard Manet and Claude Monet (with the hat) - next to Bazille, talking about one of his paintings

Summer Scene (The Bathers), 1869

Fisherman with a Net, 1868

The Pink Dress (View of Castelnau-le-Lez, Hérault),1864, Musée d'Orsay

Studio in the Rue de Furstenberg, 1865, Musée Fabre, Fogg Art Museum, Cambridge, Massachusetts

The Little Gardener, 1866-1867, Museum of Fine Arts, Houston, U.S.

View of the Village, 1868, Musée Fabre

Family Reunion, c.1867, Musée d'Orsay

Portrait of Renoir, 1867, Musée d'Orsay

La Toilette, 1870, Musée Fabre

Fréderic Bazille, Self-Portrait with Palette, 1865-1866, Art Institute of Chicago

Картини: en.wikipedia.org
Снимка: commons.wikimedia.org

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK