Да прилепиш ухото си до сърцето на природата
Музиката е единственото изкуство, с което Рудолф Щайнер не се е занимавал творчески. Но в неговите творби се срещат многобройни мнения за нея. За дълбините на най-съвършеното и разбираемо за душата изкуство и копнежът към висшето творение, с думите на австрийския философ от неговата Първа лекция (Кьолн, декември 1906 г., със съкращения)
(Рудолф Щайнер около 1905 г.)
Първообразът на музиката се намира в духовното, първообразите на останалите изкуства се намират във физическия свят. ~ Рудолф ЩАЙНЕР
Музикалното винаги е носило в себе си нещо напълно загадъчно по отношение на естетическото разбиране за онези, които са размишлявали за него. От една страна музиката е най-разбираемото нещо за душата, за непосредствено възприемащата душевност; от друга страна тя е нещо трудно за разбиране за онези, които искат да проумеят нейното въздействие. Ако искаме да сравним музиката с другите изкуства, трябва да кажем: Всички други изкуства имат образец във физическия свят. Например когато скулпторът създава статуята на Аполон или Зевс, той работи според идеализираната действителност на човешкия свят. Същото е и при живописта. Днес дори при живописта се счита за важно само това, което дава непосредствен отпечатък на действителността. Също и поезията се стреми да създаде едно изображение на действителността. Който желае да приложи тази теория върху музиката, едва ли би постигнал резултат. Човек трябва да се запита: Откъде всъщност идва тонът, създаден чрез изкуство, с какво е свързан в света? Един велик дух на деветнадесетото столетие, който е дал ясни и точни понятия относно изкуството, е Шопенхауер. Той отрежда на музиката особено място сред изкуствата, а на изкуството като такова – особена стойност в живота на човека. В основата на своята философия той е взел като лайтмотив следното изречение: Животът е нещо лошо и аз се опитвам да го направя поносим, като размишлявам за него. Според него в целия свят царува една несъзнателна, сляпа Воля. Тя образува камъка, а след това от камъка – растенията и така нататък, защото е винаги неудовлетворена. Така във всичко живее копнежът към по-висшето. Човек усеща това, но тук са налице големи разлики: живуркащият дивак в понижено съзнание усеща много по-малко неудовлетворението на Волята, отколкото по-висшият човек, който може да почувства много по-ясно болката от съществуването. После Шопенхауер казва: Освен Волята съществува още едно нещо, което човек познава – това е Представата. Тя е като една Фата Моргана, като едно мъгливо творение или като едно потрепване на вълните, в което се отразяват създанията на Волята, на тъмния стремеж. В човека се надига Волята към това лъжливо създание. И когато той вижда Волята по този начин, тя става още по-неудовлетворена. Но все пак съществуват средства, чрез които човек може да постигне един вид освобождение от слепия стремеж на Волята. Едно такова средство е изкуството. Чрез него човек е в състояние да се извиси над неудовлетвореността на Волята. Когато човек създава едно произведение на изкуството, той твори от своята Представа.
Чрез навлизане до известна степен в дълбините на творящата природа човек постига освобождение. Така е с всяко изкуство, освен с музиката. Другите изкуства трябва да преминат през Представата, следователно предават образите на Волята. Но тонът е непосредствен израз на самата Воля, без участието на Представата. Когато чрез изкуството човек участва активно в тона, той до известна степен е прилепил ухото си до сърцето на природата; той долавя нейната Воля и я възпроизвежда в поредица от тонове. Така – казва Шопенхауер – човек влиза в едно интимно отношение с нещата, така той прониква дълбоко в тяхната същност. Понеже човек се чувства близо до същността на нещата в музиката, затова той чувства в нея онази дълбока удовлетвореност. Така Шопенхауер, изхождайки от едно инстинктивно познание, определя на музиката ролята да изразява непосредствено същността на космоса.
Защо музикалното може да говори на всеки, защо музиката въздейства на човека от най-ранно детство, ще ни се изясни, като се обърнем към живота, в който тя има своите действителни примери. Когато музикантът композира, той не може да подражава на нищо. Той трябва да извлече от своята душа мотивите на музикалното творчество. Откъде ги донася, това ще се установи, ако обърнем внимание на световете, които не се възприемат от сетивата. Трябва да видим как са устроени по-висшите светове. Човек е в състояние да отключи в душата заложени способности, които иначе дремят. Както е възможно за слепородения физическият свят да стане видим чрез операция, така също вътрешните органи на човека могат да се развият, за да може той да разпознае по-висшите духовни светове. Когато човек развива такива способности, които иначе дремят в него, когато той започне да развива душата си чрез медитация, концентрация и т. н., тогава в него постепенно настъпва промяна. Първото, което той преживява, е едно особено преобразувание на неговия сънищен свят. Когато човек съумее при медитация да изключи всички спомени за сетивния свят и за други преживявания и ако той все още има душевно съдържание, тогава неговият сънищен свят започва да придобива една голяма правилност. И тогава, когато се пробужда, той като че ли се издига от едно развълнувано световно море.
Творящият музикант транспонира във физически тон ритмите, хармониите, мелодиите, които през нощта се запечатват върху неговото Астрално тяло. Музикантът има несъзнателно образеца на духовния свят, който той транспонира във физически звуци. Ето тайнствената връзка между музиката, която звучи тук, във физическия свят, и чуването на духовната музика през нощта.
Когато човек живее в музикалното, така той живее в едно отражение на своята духовна родина. В сенчестия образ на духовния свят душата открива най-висшето освобождение, най-интимната връзка с праелемента на човека. Ето защо музиката въздейства също и върху най-обикновената душа.
Шопенхауер определя централно място на музиката сред изкуствата и казва, че човек възприема в нея пулса на световната воля. Човек чувства в музиката отзвуците на това, което живее и действа в същността на нещата, което му е толкова сродно. Защото чувствата са най-вътрешният елемент на душата, сродни с духовния свят. И тъй като елементът на душата е тонът, в който се движи, така тя живее в един свят, в който не са повече налице телесните посредници на чувствата, в който обаче чувствата още живеят. Първообразът на музиката се намира в духовното, докато първообразите на останалите изкуства се намират във физическия свят. Когато човек слуша музика, той се чувства добре, защото тези тонове са сходни с това, което е изживял в света на своята духовна родина.
Рудолф Щайнер, „Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека”, превод Мария Пашова / Христо Маринов, издателство: Аб Издателско ателие
Изображения: снимка около 1905 г., commons.wikimedia.org; Рудолф Щайнер (портрет) ~ Vitra Design Museum, Weil am Rhein, Germany
