Ерата на универсалната безсмислена заетост и всеобщото отчуждение свършва ♥ Михаел ЛАЙТМАН

За бъдещето, което няма да търпи досегашния безумен фалш и в което човешките отношения ще решават всичко, с думите на Михаел Лайтман – професор по онтология и теория на познанието, доктор по философия, магистър по биокибернетика, автор на над 40 книги, преведени по цял свят.

Заплаха отзад

Утре няма да бъде като вчера. Губим време и ресурси за възстановяване на света, който изчезна завинаги.

Има ситуации, когато нещо не е наред със здравето, но не искаш да отидеш на лекар, може би проблемът ще се разреши от само себе си. Понякога се разрешава. Понякога не, но продължаваш да упорстваш до последно, без да искаш да признаеш фактите. Точно както сега.

Живеем в повратна епоха и нашето добро бъдеще зависи от това, колко дълго ще останем в плен на миналото. Нека най-накрая да се освободим. Нека да признаем историческите промени. В края на краищата, те са узрели и не могат да бъдат спрени.

Развитието, всяко развитие, може да бъде спонтанно или случайно. Природата влага всичко в програма и човечеството като цяло не е изключение. Днес навлизаме в ново ниво на взаимовръзка и взаимосвързаност. Това е нов етап и в системен смисъл е неизбежен.

Но какъв ще бъде, на каква цена ще го получим, зависи от нас. Ако се приведем в съответствие с неговата интегрална същност, ако направим единството основен приоритет, всичко ще върви добре и гладко. Ако се съпротивляваме, ще останем в руини.

Ерата на универсалната безсмислена заетост и всеобщото отчуждение в хватката на глобализацията свършва. Колкото и да отлагаме края, процесът вече е стартиран. Повече не можем да живеем така. Не защото някой го е забранил, а защото е невъзможно. Светът вече е „на късо съединение“, проникнат от непрекъсваема взаимовръзка. И затова предстои не просто икономически спад, предстои преосмисляне на ценностите и приоритетите.

Общата програма на развитието ни води към свят, в който всички, толкова различни, силни и слаби, напреднали и изоставащи, са еднакво зависими от останалите и от Природата, която ни е създала.

Вече не можем да живеем разделени от другите, за сметка на другите. Единното общество е това, на което се основава доброто утре. И то не е утопия с блажени усмивки, а вътрешно единство над всички различия.

Готови ли сме за него? Все още не. Съвсем не. Това означава, че нещата няма да бъдат ограничени с пандемията. Срив на световната икономика, екологични бедствия – това е цената, която ще платим затова, че вървим в разрез с посоката на Природата. В резултат ще разберем това, което можем да разберем още сега: нашата свобода не е в бунтарството, а в осъзнатото развитие. Нашето щастие не е в консуматорството, а във взаимното отдаване.

Ние, разбира се, не можем да продължаваме да правим каквото си искаме. Но в крайна сметка пак ще стигнем до това, разбити от напразни битки.

През изминалата година милиони останаха без обичайната си работа и с неясни перспективи. Младежите междувременно губят мотивация за работа: дай им пица, кола, компютър - и не се нуждаят от никаква кариера.

Парадигмата на потребителската конкуренция е прогнила. Идват времена, когато най-важното ще бъде осигуряването на нормален стандарт на живот за всеки с достъп до необходимите социални услуги. Без това хората ще загубят последните си ориентири, ще се спуснат на нивото на оцеляване, ще бъдат като зверове, които дебнат по улиците в търсене на храна. Защо трябва да стигнем до това?

На първо място е необходимо обществото да бъде обединено от общ неразрушим принцип: всички се грижим за всички така, че всеки да има средства за съществуване. Без крайности, без отхвърлени и забравени, без чужди, които може да бъдат пожертвани. Това вече няма да бъде капитализъм, социализъм, фашизъм или модерен феодализъм. Това ще бъде просто твърд фундамент, основа за новото общество, първата стъпка към него. Само така ще спрем катастрофата.

„Без хляб няма Тора“ са казали мъдреците. Смисълът на това твърдение е, че лишенията разрушават самата тъкан на обществото и унищожават всичко съзидателно в него. Човек, лишен от необходимото, не възприема нищо, освен призиви към насилие.

Такава ситуация ни заплашва съвсем реално. В недалечно бъдеще ще видим, че цялото натрупване на богатства, всички ресурси и излишъци няма да позволят обезпечаването на основните нужди на хората: храна, вода, лекарства, безопасност…

Светът е в опасност. Преходът към сплотено общество е повеля на времето. Време е да спрем с високомерието, да „слезем от оградата“ и трезво да погледнем в бъдещето. То не е точно такова, каквото си го представяхме през 2019 година. Не би било такова дори без пандемията. В него няма безумен фалш между нас. В него човешките отношения решават всичко. Но то няма да дойде само, то трябва да се формира между нас.

Днес, гледайки към следващите месеци, вече не сме сигурни, че ситуацията ще се разреши, ще се изясни. За нас все още е безумно тежко да слушаме за необходимостта от вътрешни промени. Затънали сме в блатото от остарели възгледи и изчерпани възможности. Вълната от катаклизми ни се струва нещо неестествено, нежелано, заплашително.

Всъщност всичко е естествено и закономерно. И ни заплашва не бъдещето, а миналото. Оставайки вътрешно в него, ще продължим да се плъзгаме с целия свят, за известно време в различни форми и темпове, а в края заедно и еднообразно. Страданията и пепелищата са еднакви навсякъде. Кризата ще помете всички граници между нас и ясно ще покаже: нищо няма да се получи, докато не сме свързани.

Впрочем, това се показва сега. Не е ли така? С очите си виждаме, как противоречията разкъсват света и с всеки изминал месец ситуацията става все по-лоша. Обещанията са лъжи, новините са фейк, ценностите са неискреност и лицемерие. Между нас не е останало почти нищо истинско, искрено, важно. Всичко пропиляхме, обезценихме, лишихме от съдържание. Руините и пепелищата са вече тук, само още не са се въплътили „в материята“. Но е въпрос на време. 

Така старият свят на разединение се разпада – преди всичко морално, идеологически. И вместо да потънем в агония с него, трябва да се отворим за новото. 

Нашето бъдеще е в единството.

Източник със съкращения: Международна Академия по Кабала - България
Снимка: youtube.com - Михаел Лайтман - България