Когато през 1900 година, в Париж, Андре Мишлен публикува за пръв път кулинарния гид "Мишлен", едва ли е предполагал, че 114 години по-късно това ще се превърне в емблематичен начин за оценяване на най-добрите в световен мащаб ресторанти и техните готвачи.
Историята на кулинарния пътеводител звучи като приказка: двамата братя Мишлен развиват своя бизнес с продажба на автомобилни гуми от самата зора на тази индустрия в Европа. По това време търговията се движи основно от търговски пътници, които обикалят от град на град, за да предлагат своите продукти. Те пътуват със седмици, обяснявайки на малкото собственици на това чудо на техниката – автомобила, необходимостта да купят качествени гуми. По време на тези пътувания, те си записват в кой ресторант е най-вкусно, къде сервитьорът не лъже и е любезен, къде виното е по-хубаво и си ги отбелязват със звездички. Когато сменят маршрутите, по които пътуват, си разменят малките книжки, в които записват тази информация, за да може новият търговец да се ориентира по-лесно къде да обядва и къде да пренощува, а той от своя страна допълва нови и нови места.
През тези години във Франция има едва 3 000 автомобила, всяко излизане на път е едно малко предизвикателство и не винаги завършва в плануваната крайна дестинация, поради всякакви проблеми от техническо естество, които спохождат шофьорите. Това е и причината братя Мишлен да опишат в една малка книжка всичката полезна по онова време информация, която би им помогнала на път, като например, кой е павиран, къде има сервиз или бензиностанция, къде може да ти сменят гумите и успоредно с това къде могат да пренощуват и да се нахранят, ако и това им се наложи, пътувайки из страната.
Така се появява и първият пътеводител на Мишлен, който първоначално се предлага безплатно, но от 1920 година започва да се продава. За пръв път през 1923 година се появява и отделна секция "Ресторанти", с което се поставя началото на така коментираната и до днес класация.
Три години по-късно се появява оценяването на всяко заведение със звезди, заимствано от търговските пътници, маркирали срещу адреса на ресторанта звездички според тяхната оценка. Първоначално малкото книжле е синьо на цвят, но от 1931 за почва да се издава с червени корици и остава така и до ден днешен, с което си спечелва прозвището "червеният гид".
Много е интересен начинът, по който става самото оценяване на заведенията. Специално обучени инспектори под прикритие посещават и оценяват местата за хранене по различни критерии. Най-добрите от тях се сдобиват със специалната звезда. Максималният брой звезди, които Мишлен присъжда, са три, но с такъв брой могат да се похвалят много малко от най-добрите ресторанти в света. Повечето, включени в пътеводителя заведения нямат дори и по една звезда.
Според Мишлен, една звезда е маркер за ресторант сметнат за"отличен", две звезди предполагат че "си струва да се отклониш от пътя", а три звезди означава "изключителен ресторант“, за който си заслужава да планираш отделно пътуване. Оценяването се извършва единствено и само въз основа на храната, която се сервира. Абсолютно никакво значение нямат обстановката и интериорът на заведението. Иначе казано, може да са инвестирани милиони в един ресторант и той никога да не получи желаното признание. Скорошен пример за това е случай през 2009 със закусвалня в Хонг Конг (Tim Ho Wan), предлагаща ястия, струващи около долар, която получава първата си звезда Мишлен.
Самото оценяване се прави от анонимни инспектори, които изказват своето професионално мнение спрямо пет критерия: "качество на продуктите", "майсторство във вкуса и приготвянето", "личен почерк на кухнята", "съотношение на цена/качество" и " постоянство в качеството". Звездите на Мишлен са изключително трудни за получаване и мечтани от собствениците на ресторанти, както и от техните готвачи, но още по-трудно е тяхното запазване. През 2003 г. готвачът Бернар Лоазо се самоубива поради неоснователни слухове за лишаване на неговия тризвезден ресторант с една от звездите му. А анимационният филм "Рататуй" е заснет въз основа на тази история.
Доказателство за трудността по сдобиването с мечтаната звезда е фактът, че само един ресторант е удостоен с най-високото отличие 3 звезди в тазгодишното издание на Мишлен за Франция и това е "La Vague d’Or" в Сен Тропе. Основната заслуга е на 35-годишния главен готвач Арно Донкел, който съумява да придаде рядка индивидуалност на предлаганите ястия. А друг факт е, че на ресторанта на известния британски кулинар Гордън Рамзи миналата година бяха отнети две от трите му звезди.
Към днешна дата, лидер сред градовете участници в тази престижна класация и брой ресторанти, получил най-много звезди Мишлен е Токио. Цели 191 звезди са присъдени на тамошни заведения, в сравнение с 98, колкото са заслужилите в Париж, но въпреки това Франция остава с най-голям брой титулувани ресторанти от Мишлен в света - цели 596, с 1 звезда – 487 (39 от тях нови),2 звезди – 82 (5 от тях нови) и 3 звезди – 27 (1 нов).
Днес кулинарният гид оценява ресторанти в 23 държави в света.
Много е писано за кулинарния гид Мишлен и рейтинговата система на престижната оценка, но не се вземат предвид колосалните надценки в ресторантите, сдобили се със завидното отличие, в които вечеря за двама с лекота може да надхвърли 1000 евро и то само за 5 степенно меню, да не си и помисляме каква би била цената за 7 или 9 степенно такова. На тези места бутилка вино започва от 500 евро и може да надхвърли астрономическите 5 000 евро, но въпреки всичко трябва да се признае, че това е върхът в гурме кухнята и трудът и творчеството, което се влага, за да се създаде едно такова ястие е нещо, което могат да приготвят само готвачи от класата на Жоел Робюшон, Ален Дюкс и Гордън Рамзи.
Мишлен е не само отличие от висока класа за кулинарно изкуство. Днес тази класация предопределя лайфстайл и се наслаждава на изключително отбрана публика и много заслужени аплодисменти. А признанието отличава най-добрите в бранша.
Снимки: Wikipedia