Действията на хората са най-добрите интерпретации на техните мисли ~ Джеймс ДЖОЙС

„Битките ме вдъхновяват, но не очевидните материални битки, а тези, които воювате и печелите зад челото си.“

Заедно с Марсел Пруст, Роберт Музил и Франц Кафка той е ключова фигура в развитието на модерния роман. Смятат го за един от най-влиятелните писатели на 20 век. Романът му „Одисей“ покорява една след друга класациите за „най-великата книга на века“.

„Одисей“ излиза на 2 февруари 1922 г. – точно на четиридесетия рожден ден на Джеймс Джойс, в тираж хиляда бройки. Екземплярите свършват скорострелно. През октомври същата година от печат излизат още бройки: едни конфискувани в Англия, други са изгорени от митническите власти в Щатите. Книгата е обявена за „порнографска“ и „сквернословна“. От тогава славата на романа не спира да расте.

„Одисей“ е нещо съвсем ново  не каквото виждат очите, нито каквото чуват ушите, а каквото бродещата мисъл отразява миг подир миг. Джойс със сигурност е надхвърлил по сила всеки друг романист на нашето време.“, казва Уилям Бътлър Йейтс.

„Жанрът: роман? Не, съвсем не, а празник на вещиците на духа, гигантско капричио, феноменална мозъчна Валпургиева нощ. Филм на психически ситуации, който се върти и люшка с бясно темпо, прожектирайки в танцуващи кадри една чудовищна душевна панорама, изпълнена с гениални и свръхгениални детайли; вакханалия на психологията, съоръжена с най-нова скоростна камера, която разлага на атоми всяко движение и всеки импулс. Тарантела на подсъзнанието, бушуващ и бучащ порой на идеите...“, казва за този шедьовър Стефан Цвайг.

На 16 юни всяка година не само в Дъблин, а и по цял свят, включително в България, поклонниците на Джойс отбелязват Блумовден. В рамките на празника по цял свят се провеждат четения на великия роман, а в Дъблин празнуващите преминават по маршрута на героите на произведението Блум и Стивън. Из улиците на Дъблин има паметници, посветени на книгита, и указателни табели за пътя на героите. Ентусиастите се обличат в костюми от епохата и поръчват овнешки бъбречета на скара, чаша бургундско и сандвич с италианско сирене, също като в романа.

Може би най-добрата реклама на творчеството на ирландския писател направи без да иска Паулу Куельо с изказването си, че: „Една от книгите, нанесли най-голямо зло на литературата, е „Одисей” на Джеймс Джойс. Тя е чист стил, нищо друго. Разсъблечена, „Одисей” е просто една глупост.”

(1882 ~ 1941)

Утре или в бъдещето съм това, което ще постигна днес. Днес съм това, което съм постигнал вчера.

Да се опиташ да върнеш времето назад е като да искаш да задържиш вода в ръката си.

Всеки живот се състои от много дни, от ден след ден. Опитваме се да опознаем себе си, срещаме разбойници, призраци, гиганти, старци, млади мъже, съпруги, вдовици, приятели, но винаги навсякъде срещаме себе си.

Човек не може истински да обича красотата и истината, ако не изпитва отвращение към тълпата; също както и художника: той не може да оправдава тълпата, той трябва да умее да страни от нея.

Битките ме вдъхновяват, но не очевидните материални битки, а тези, които воювате и печелите зад челото си.

Затвори очите си и погледни!

Любовта обича да обича любовта.

Един гений не прави грешки. Неговите грешки са съзнателни и са портали към нови открития.

В мен има нещо дяволско, поради което аз обичам да унищожавам чуждото мнение на мен, за да доказвам, че всъщност съм егоист, горд и хитрец, равнодушен към хората.

Устата ми е пълна с развалени зъби, също както душата ми е развалена от амбиции.

Рим ми напомня за човек, който си изкарва прехраната, показвайки на туристите трупът на бабата си.

Бог е измислил храната. А дяволът – готвачите.

За да учи, човек трябва да бъде скромен. Животът е най-великият учител.

Мъжете се водят от правите на интелекта. Жените – от извивките на емоциите.

Вие забравяте, че небесното царство страда от насилието, а небесното царство е като жена.

Действията на хората са най-добрите интерпретации на техните мисли.

Страхувам се от тези силни думи, които ни правят нещастни.

Душата се ражда именно в онези мигове, за които ти говорих. Ражда се бавно, в мрак, и нейното раждане е много по-тайнствено от това на тялото. В тази страна, още щом се роди, върху душата на човека хвърлят мрежи, за не ѝ позволят да литне. Говориш ми за националност, език, религия. Аз ще сторя всичко, за да се изплъзна от тези мрежи.

Нация означава еднакви хора да живеят на едно място.

Държавите си имат его, също както индивидуалностите.

Трезва Ирландия е схваната Ирландия.

Христофор Колумб, както всички знаем, е почитан от идните поколения, тъй като е последният, който е открил Америка.

Мисля, че на детето трябва да се позволи да вземе фамилията на майка си или на баща си, според желанието си. Бащинството е правна фантастика.

Бог ни говори с толкова много гласове, но това не значи, че ще го чуем.

Безотговорността е част от удоволствието от всяко изкуство.

Да пишеш на английски е най-изобретателният метод за изтезания за греховете, извършени в предишните животи. Англоговорящите читатели го доказват.

Животът е прекалено кратък за четене за лоши книги.

Поставил съм толкова енигми и пъзели, че ще отнеме на професорите векове, за да разберат какво съм имал предвид. Това е единствения начин човек да подпечата безсмъртието си.

Шекспир е правилният път за всички умове, които са изгубили равновесие.

Това, което искам от читателя, е да посвети целия си живот на четенето на моето творчество.

НЕ ТЪЖИ
Не тъжи, защото всички
избират вместо теб лъжлива глъч:
пред теб, пред мен в покой бъди –
нима те могат да те опетнят?
По-тъжни са от всичките сълзи,
животите им вдигат се – нестихваща въздишка.
Отвръщай горда ти пред техните сълзи,
докато те отричат ли, отричат.

Снимки: lithub.com, doyle.com

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност