Рожденият ден – време на приповдигнато настроение, равносметка, празненства. Някои го очакват с нетърпение, други го ненавиждат, а вълненията на сърцето и размишленията на ума създават експлозия от емоции. Ефектът на рождения ден е статистически феномен, при който смъртта настъпва съвсем близо или напълно съвпада с деня, в който е роден даден човек. Този феномен е наблюдаван при задълбочени изследвания сред населението на Англия и Уелс, Швейцария, Украйна и САЩ.
Проучванията дават различни обяснения за основните причини на това странно съвпадение. Стресът, свързан с рождения ден е една от водещите, повишената консумация на алкохол също не е за подценяване. Учените анализират и друг особен феномен, свързан с тежкоболните хора, които сякаш отлагат своя последен час и умират в покой с настъпването на рождения им ден. Поради психологически фактори, рискът от самоубийствени мисли също нараства около тази дата, а статистическият феномен на самоубийствата, извършени в деня на рождението се е сдобило с лиричното название „birthday blues.”
Списъкът със знаменити личности, отправили се към вечността на своя рожден е дълъг, но ето някои избраници на съдбата, чието творчество продължава да живее във времето.
(William Shakespeare, c.1600s, Attributed to John Taylor)
Уилям ШЕКСПИР | 23 април (1564 ~ 1616)
Не тъй умира розовият лист:
смъртта на листа е благоухание.
Когато ти напуснеш този свят,
в стиха ми ще ухае твоя цвят.
„Сонети”
Дебатите за живота, творчеството и смъртта на Шекспир продължават с нестихващ ентусиазъм, така както продължават да се играят и вечните му пиеси. Той умира на 52, в години когато върлуват коварни болести, затова възможните сценарии за последния му час продължават своя поход във времето. Които и да са вестителите на смъртта за великия Бард, който се ражда и умира на 23 април, Шекспир очевидно е драматург на собствената си съдба.
(Raffaello Sanzio da Urbino 1483-1520, Self-portrait )
РАФАЕЛО | 6 април (1483 ~ 1520)
„Любов, ти ме облече в светлина с очи, в които се стопих и се разтворих,
от бляскав сняг и ярки рози, от песента красива на жена.”
Великият Рафаело умира в Рим на 6 април – денят на 37-я му рожден ден. Някои биографи твърдят, че малко преди това, художникът на Мадони е прекарал бурни любовни нощи с красивата Маргарита – негова муза и любима, дъщеря на пекар. Дали любовта е била последна пазителка на духа и вестителка на вечността за флорентинецът с изящни ръце? Краят може да бъде красив.
(Ingrid Bergman in Notorious directed by Alfred Hitchcock, 1946)
Ингрид БЕРГМАН | 29 август (1915 ~ 1982)
С ролята си в знаменития филм „Казабланка”, шведската актриса записа името си в историята на киното. В кариерата си тя е удостоена със седем номинации за награда „Оскар”, три от които печели. Изпепеляващата й любов с италианския режисьор Роберто Роселини сътворява грандиозен скандал, който отеква от Рим до Холивуд. Резултатът – разбити семейства, 6 съвместни филма, една сватба, 3 деца, накрая – отегчение и разочарование. За Ингрид Бергман, 29 август е датата на нейното пристигане и отпътуване от този свят. Тя напуска сцената на живота на 67 години, след дълга битка с рака на гърдата. Последното й желание е изпълнено - прахът й е разпръснат над морето в родната й Швеция.
(Леда Милева)
Леда МИЛЕВА | 5 февруари (1920 ~ 2013)
„Най-хубавото нещо в живота е да обичаме красотата. Иска ми се стиховете, които пиша, да направят децата поне мъничко по-умни, по-честни, по-добри.”
Обичаната наша писателка и поетеса Леда Милева напусна този свят в деня, в който навърши 93 години. Целият й живот бе посветен на думите, които творят добрини и красиви истории - за малки и големи. Нейни стихове и пиеси са преведени на английски, арабски, руски, гръцки, немски, френски, китайски, японски, сръбски, чешки, полски и други езици. От „Зайченцето бяло”, „Работна мецана” и "Ирина в детската градина” до великолепните пиеси "Когато куклите не спят", "Пътешествие в джунглите", "Пергелко" и блестящите преводи на стиховете на Емили Дикинсън, Боб Дилън, Лоурънс Ферлингети и Силвия Плат, Блага Димитрова ни завеща съкровищница, пълна с творчески бисери.
Снимка: Theredlist, Издателство "Захарий Стоянов"
Картини: Wikipedia