Да ти кажат, че ти имат доверие е по-голям комплимент от това да ти кажат, че те обичат ~ Джордж МАКДОНАЛД

„Най-добрите не искат да управляват другите.“

Джордж Макдоналд (1824 ~ 1905) е роден в Шотландия писател, а и свещеник за определен период от живота си. Малко известен на българския читател, той е признат за бащата на фентъзи жанра и вдъхновява впоследствие писатели като Джон Толкин, К.С. Луис, Гилбърт Честъртън и др. Самият К.С. Луис, авторът на “Хрониките на Нарния” и “Писмата на Душевадеца” казва за него: “Никога не съм скривал факта, че винаги съм го смятал за учител, дори ми се струва, че никога не съм написал книга, в която да не го цитирам.”

(George MacDonald, no later than 1898)

Малко наслади могат да се сравнят с присъствието на този, на който си се доверил изцяло.

Чрез това да обичаш, а не да бъдеш обичан, може да се намериш най-близо до душата на другия.

Да ти кажат, че ти имат доверие е по-голям комплимент от това да ти кажат, че те обичат.

А тази велика Любов говори и в най-окаяните и нечисти сърца. Само че интонацията на нейния глас зависи от ехото на мястото, на което се намира.

Едно от хубавите неща на това да си женен е, че ще има едно лице, което ще виждаш по същия начин отвъд всички сенки, които ще се събират през годините и ще се трупат върху него. Не, имам по-добър начин да кажа това: ще има едно лице, чиято абсолютна красота ще можеш да виждаш все по-ясно, докато цъфтежа на младостта ти отминава и докато прелестта на мъдростта и красотата на светостта заемат своето място.

Не пиша за деца, а за тези, които са като деца, независимо дали са на пет, петдесет или седемдесет и пет.

Можеш да пораснеш и да не станеш възрастен...

Възрастта не е само едно увяхване… Тя е узряването и набухването на свежия живот, който е вътре и който изсушава и пропуква черупката.

Има една разлика в растежа на някои хора и в растежа на други: в единият случай, той е едно постепенно умиране, а в другия едно постепенно възкресение.

Онези, които се надяват малко, не могат да растат много.

Необходима е голяма мъдрост, за да разбере човек, кога трябва да напусне, но глупостта му може да му каже да се върне веднага.

Никой човек не може да забележи кога в него се събужда идиот.

Невъзможно е да осъзнаеш своето безумие без да се приобщиш първо към мъдростта.

Свободната воля не е свободата да правиш каквото си поискаш, а Силата да направиш това, което виждаш, че трябва да бъде направено, дори да е обратното на непреодолимия импулс в тебе. Точно там лежи наистина свободата.

Човек е толкова свободен, колкото той може да си го позволи...

Да имаш това, което искаш е богатство, но да умееш да се справяш и без него е сила.

Не е в природата на политиката да се избират най-добрите. Най-добрите не искат да управляват себеподобните си.

Ако жена се отнася майчински само със своите деца, още не е майка, а просто жена, родила деца.

Ако мъжът е загрижен за това, какво ще кажат хората може и да обича, но неговата любов е твърде слаба.

Никой човек не е осъден, заради това, което е направил. Той е осъден, заради това, което е продължил да прави грешно. Осъден е, не защото не е излязъл от тъмнината, а защото не е влязъл в светлината.

Унищожението не е смъртта на злото. Само където има добро на мястото на зло, злото е умряло. Едно лошо нещо трябва да продължи да живее със злото си, докато не избере да бъде добро. Това само по себе си е убиване на злото.

Оказва се, че дори най-отявлените злодеи се опитват да намерят оправдание за своите зли дела.

Човек, чиито действия зависят от страхът на друг, самият той, по същество е страхлив.

Страхливецът, който е преодолял своя страх е достоен за по-голямо уважение, от човекът, който е храбър по-природа защото не е трябвало нищо да преодолява.

Истински смел е само този, който върши своето дело, колкото и страшно да е то.

Гений е този, който разбира същността на нещата сам, без нечии обяснения.

Да знаеш истината е важно; но готовността да я приемеш е още по-важно.

Най-дълбоката мъдрост е обречена да изглежда лудост за всеки, който не я притежава.

По-трудно е да чакаш, отколкото да отидеш; но наградата за онзи, който чака, е по-пълна.

Много по-лесно е всеки да се моли в тишината на собственото си сърце - някои хора постоянно живеят в молитва.

Каква е любовта на истината и радостта от истината, ако не и дъхът на живота, даден на душата от Бога на истината?

Молитвите ми, Боже, идват от това, което не съм. Мисля, че Твоите отговори ме правят това, което съм.

Може да си убеден, че не съществува Бог като този или онзи, в когото хората си представят, че вярват, но не можеш да бъдеш убеден, че няма Бог.

Денят е една от Божиите оди, написани за човеците.

Даже знанието за всичко на света не добавя на човек величие.

Всеки човек е повече от най-великата книга!

Снимка: commons.wikimedia.org

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност