Афористично от популярния руски писател-сатирик, драматург, артист и телевизионен водещ, Михаил Николаевич
(1948 ~ 2017)
Ние тачим Исус, забравили на какво ни е учил.
Ако искаш добре да се отнасяш към хората, не искай добре да се отнасят към теб.
Истинско здраве след петдесетте - всеки ден те боли на друго място.
Най-вредно е да се живее. От това умират всички.
За приятелството е нужно време, за любовта - място.
За да си приятел, не е задължително да си куче.
Понякога движението напред е резултат от ритник отзад.
Демокрацията е мироглед, а мирогледът не е повод за получаване на заплата.
Ние по-лесно ще изобретим всъдехода, отколкото ще ремонтираме пътищата.
У нас не трябва да се казва „хоп”, докато не видиш в какво ще скочиш.
Ние сме удивителни хора - искаме да живеем като всички, а се опитваме да не приличаме на никого.
Бизнесмен към олигарха: „Кажи ми колко са приятелите ти и аз ще ти кажа колко пъти ще те поръчат.”
Не пожелавай на ближния своята жена.
Най-краткият виц за Америка: „Макдоналдс - това е ресторант.”
С възрастта жената се утешава с козметика, мъжът - с чувство за хумор.
Нашият народ винаги е за Родината, но против държавата.
Само нашият човек, настъпвайки за втори път мотиката, се радва, че още не са му я откраднали.
У нас не крадат, а компенсират загубите, нанесени от държавата.
Аз не разбирам защо чиновниците не плащат данъци за подкупите.
Съединението на придобитата находчивост с вродената непретенциозност прави нашия народ неуязвим във всяка ситуация.
Войната е изгодна на бездарниците. На талантливите винаги по-изгоден е мирът.
Аз не разбирам как нашите лекари се учат върху мъртвите, а лекуват живите.
Като цяло количеството глупост по света е постоянна величина. Тя не става повече, но се издокарва и става по-забележима.
Живеем толкова бързо, сякаш обещаният край на света е след три дни, а всеки ден ни е втори.
Ние дълго мислим, затова пък бързо съобразяваме.
Те живяха дълго и щастливо, докато не се срещнаха един друг.
Има три проявления на Бога на Земята: природа, любов и чувство за хумор.
Превод: Валентин Димитров
Източник: literaturensviat.com
Снимка: zadornov.net
