Цялото творчество на Бешков е смъртна присъда над грозотата ♥ Веселин ХАНЧЕВ

„Виждам лице, по което преминават облаци на доброта, на гняв, на печал. Защото този, който винаги е виждал смешното, не може да не бъде печален, гневен и мъдър.“

Веселин Ханчев (1919 ~ 1996)

Илия Бешков 

Това име, кратко и светло като мълния, остави голямо сияние след себе си. Когато го произнасям, виждам незабравимите образи на смешни и трагични герои. Виждам чувствителни пръсти, безпощадно опипващи и разголващи света, пръсти, които рисуват, рисуват, рисуват, пръсти, които слагат подписа на художника така, както се слага подпис под смъртна присъда. Защото цялото творчество на Бешков е смъртна присъда над грозотата. Страстна защита на прекрасното. Виждам лице, по което преминават облаци на доброта, на гняв, на печал. Защото този, който винаги е виждал смешното, не може да не бъде печален, гневен и мъдър. И в края на краищата мъдър. Мъдростта на Бешковия смях не е жестока. Тя е справедлива. Тя възстановява нарушената справедливост, като връща на човека мястото му, лицето му, характера му. Тя никога не ощетява и никога не загрозява. Тя спасява света от лъжата. Премахва фалшивите размери, смъква надянатите маски, показва истинската стойност на хората, изкуствено повишавана или понижавана. Карикатурата на Бешков деформира света, за да върне законните му форми, загрозява го, за да го спаси от грозота. Действа като природата - навсякъде създава хармония. И като природата ни покорява с простотата си. Кара ни да мислим като художника. Нещо повече: заставя ни да станем негови съавтори, съучастници. Да отидем по-далеч и от самия него, извън рамките на картините му.

Когато аз реших да напиша стихотворения по творби на Бешков, хранех илюзията, че работата ми ще бъде лека. Жестоко се измамих. Бешковите работи не могат да се преразказват. Всяка от тях трябва да се преживее отново, отново да се роди. Всяка от тях - докоснем ли се до нея - освобождава, подобно на атомен заряд, скритата си енергия, обогатява ни с нови мисли и чувства, увлича ни в дирене на нови пътища и хоризонти. Всеки образ, всяко събитие, всяко движение у Бешков не са край, а начало на един процес, който продължава у нас, зрителите, който понякога взема размери и посоки, неподозирани дори и от самия художник. Зад майсторски нарисуваните старци, скучаещи вдовици, еснафи, затворени в студените си къщи, политикани с огромни туловища и малки глави, военачалници с вълчи муцуни и вълци с попски раса, зад разстрелваните и битите, зад ограбваните и унижаваните, зад целия смешен и трагичен свят на Бешков аз откривах нови и нови светове, отдалечени от своя първоизточник и все пак родени от него. Заставяйки ме да стана откривател, изкуството на Бешков ме даряваше с щастие и мъка, не ме оставяше на мира, заразяваше ме с дълбоката мъдрост, с горчивия смях, с високите полети на своя създател. То беше голямо изкуство и за да му остана верен - трябваше не да го илюстрирам със стихове, а да създам поезия, изпълнена с неговия дух. Когато написах стихотворенията, занесох ги на Бешков. Спомням си и досега скептичната усмивка в началото, добрите му думи в края на нашата среща.

Тези съвсем пестеливи думи са най-високата оценка, която съм получавал някога за моята поезия.

Мисля за Бешков с нежност, признателност и почит. Той направи по-богати и по-мъдри много като мен. Той ни научи да се сражаваме за красотата и истината. Голям художник и голяма личност, той ни научи да създаваме изкуство не само със златни ръце, научи ни да го създаваме и с чисти ръце, научи ни, ако трябва, да дадем и живота си за него.

Благодарим ти, Илия Бешков!

Източник: literaturensviat.com
Снимки: Веселин Ханчев; Институт за литература - БАН; dictionarylit-bg.eu; Илия Бешков (1901-1958), Регионална библиотека „Любен Каравелов" Русе