„Болестта не е нещастие, а поучение и Божие посещение… Болестта - ето училището по смирение, ето къде виждаш, че си нищожен и гол, и сляп.“
† Утешение в болести
Как да се държим, когато боледуваме, и как да се отнасяме към боледуващитe?
„Здравето е дар Божий, - казва преподобният Серафим Саровски, - но този дар невинаги бива полезен: както и всяко страдание, болестта има силата да ни очиства от душевната сквернота, да изглажда греховете, да смирява и смекчава нашата душа, да ни заставя да се опомним, да осъзнаем немощта си и да си спомним за Бога. Затова болестите са нужни и на нас, и на нашите деца.”
Трябва да благодарим на Господа за болестите и изкушенията, защото в тях ние биваме изпитани в любовта към Господа, приближаваме се към Него, а в това е същинската цел на живота на християнина да върви към Христа, нашия Спасител. Болестта е кръст, благо иго, което води към вечното блаженство. Затова бъдете благодушни сред вълненията, предайте себе си на Божията воля, с радост и благодарност претърпявайте болестта, като знаете, че чрез телесните страдания се изцелява душата. Утеха в болестите и скърбите трябва да търсим в Иисуса Христа: иначе напразно ще търсим утешение. Подвигът на този, който боледува и благодари е велик пред Бога и е равен на подвига на предалия се на пустиннически живот. Когато си болен, благодари на Господа, Който ти е дарил най-краткия път към спасение.
In the Hospital by Jean Louis Forain (1852-1931)
† Преп. Амвросий Оптински
Случва се болестта да дойде, за да пробуди заспалата душа. Не е възможно, когато вървим по пътя на правдата, да не ни сполети скръб, тялото да не изнемогне в страданията и трудовете и да си остане неизменено стига само да възлюбим да живеем в добродетелта. Както лекарството принася полза на тялото, така и болестта на душата. Болестта не е нещастие, а поучение и Божие посещение; когато преподобният Серафим боледуваше, бе посетен от Божията Майка; и ние, ако смирено търпим болестта, биваме посещавани от небесните сили. Болестта избавя от много душевни страсти; апостол Павел казва: макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява (2 Кор. 4:16). Болестите се допускат до нас понякога заради греховете, а понякога по Божията благодат, за да получим чрез тях вечното блаженство на небето. Болестта - ето училището по смирение, ето къде виждаш, че си нищожен и гол, и сляп. А когато те безпокоят несгоди или болестни страдания, или нещо подобно, тогава се старай да не изпускаш от паметта си думите на Свещеното Писание: През много скърби трябва да влезем в Царството Небесно.
† Св. Тихон Задонски
Нашите болести в по-голямата си част произхождат от греховете, затова най-доброто средство да се предпазим и изцелим от тях се състои в това да не грешим. Велик подвиг е търпеливото понасяне на болестите и дори и намирайки се сред тях, да възнасяш благодарствени песни към Бога. С Бога ни сближават скръбта, притесненията, болестта, трудовете. Не роптай срещу тях и не се бой от тях. Болестта, макар и да измъчва плътта ти, спасява твоя дух.
† Старецът Арсений Атонски
Дяволът напада по-силно тежко болните, понеже знае, че има малко време. Когато си тежко болен, се погрижи най-напред за очистването на съвестта си и за спокойствието на душата си. Благодарете на Бога, задето сте на добрия път: вашата болест е велик Божий дар; денем и нощем възнасяйте хвала и благодарение и душата Ви ще бъде спасена.
† Св. Йоан Кронщатски
Ако си болен и беден не се оплаквай и не роптай срещу съдбата си, срещу Бога и човеците, не завиждай на чуждото щастие, пази се от унинието и особено от отчаянието, покори се всецяло на Божия Промисъл. Болестите ни примиряват с Бога и ни въвеждат отново в Неговата любов.
† Св. Тихон Задонски
Ако си сполетян от дълговременна болест и имаш някакво утешение от тези, които ти служат, то погледни ония, които отвътре търпят скръб и мъка, отвън са покрити с рани, и си нямат никого, който да им помогне, да ги нахрани, да ги напои, да ги повдигне, да умие раните им и те търпят...
† Св. Теодор Студит
Бъди кротък и търпелив особено при болест и при различни неприятни обстоятелства: защото тогава ние особено залитаме към раздразнителността, бидейки изнежени от доволството, здравето, щастието и покоя. Търпи с благодарност към Божията воля всяка болест и немощ, всеки труд, всяка обида и неприятност, като казваш: „Да бъде Твоята воля”, и като знаеш, че Божията благост води всичко към по-доброто за теб и че Господ лесно може да превърне всяка несгода в щастие и радост. А ако човек роптае срещу болестите и скърбите, започне да търси виновник за тези скърби сред човеците („скалъпиха, направиха”), в бесовете или обстоятелствата, започне да се опитва с всички средства да ги избегне, врагът ще му помогне в това, ще му посочи мними виновници (началниците, взаимоотношенията, съседите и така нататък, и така нататък), ще породи в него враждебност и ненавист към тях, желание да отмъщава, да оскърбява и пр., а посредством това ще доведе душата на този човек до мрак, отчаяние, безнадеждност, до желание да замине за друго място, да се скрие даже под земята, само и само да не вижда, да не чува мнимите си врагове, докато в действителност той ще слуша и ще услажда истинския си смъртен враг дявола, внушаващ му всичко това и желаещ да го погуби. Господ от любов към нас ни изпраща на всекиго според силите му болести и скърби, но ни дава и търпение, за да направи и нас участници в Своите страдания; който тук не е страдал заради Христа, той ще бъде измъчван от съвестта си в бъдещия век та нали е било възможно да покаже своята любов към Христа чрез търпенето на болестта и скърбите и не го е направил в старанието си да се предпази и избегне всички скърби... Не от гняв, не за наказание ни изпраща Господ болестите и скърбите, а от любов към нас макар и не всички хора, и не винаги да разбират това. Болестите напомнят за смъртта и ние трябва да се готвим за нея. Трябва да се спомене и това, че светите отци ни препоръчват да освещаваме приеманото лекарство: така, преподобният Варсануфий Велики препоръчал на един от своите ученици да приема лекарството си розово масло заедно със светена вода. Същият старец не ни съветва да се молим прекалено настойчиво за изцеление, когато сме болни, защото ние не знаем какво е полезно за нас. Когато си в болест, моля те, ползвай се от лекарствата, защото мнозина се нуждаят от твоето здраве.
Помагайте на Вашите болни ближни, но не като мислите, че вършите добро, а от любов и състрадание. Че сте се удостоили да послужите на болната, за това благодарете на Бога; но само не пряко силите си и не със загуба на собственото си здраве. Не задържайте у себе си това, което можете да дадете за утеха на изнемогващите, нуждаещите се, скърбящите. Трудете се за болния, стария и пр., но не искайте награда за своя труд. Бъди готов да посетиш всеки човек, когато той се намира в страдания, затруднения и скърби. Грижи се за болния с всяко търпение и усърдие, със сърдечно съпричастие, като утешаваш страдалеца с добри, ласкави, увещателни думи и с кратка молитва. Улавяй благоприятните минути, за да прочетеш на болния нещо божествено. Който пренебрегва болните, той не вижда светлината; който отвръща лицето си от скърбящия, на този ще се помрачи денят му. Не пренебрегвай гласа на страдащия. Трябва да утешаваме болния с Божественото Писание и със страданието на Спасителя. Когато видим болен, нека не започваме лукаво да си обясняваме причината за неговата болест, а да се постараем да го утешим.
От: „Утешение в болести и скърби: (Светоотечески слова и съвети)“, Издава се с благословението на славянобългарския манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон
Картина: In the Hospital by Jean Louis Forain (1852-1931); unsplash
