Приучете децата си да не си измислят мними нужди - Св. Йоан ЗЛАТОУСТ

Да родиш деца е дело на природата; но да ги научиш и да ги възпиташ в добродетели е дело на разум и воля.

Под дълг за възпитаване на своите деца  аз разбирам не само това, че да не ги допуснеш да умрат от глад, с което, струва ми се, хората и ограничават своите задължения по отношение на децата. За това не са необходими нито книги, нито постановления: за това твърде ясно говори природата. Аз говоря за грижата да се обучат сърцата на децата в добродетелта и благочестието - свещен дълг, който не трябва да се престъпва и, които не са го осъществили са виновни в някакъв вид детеубийство.

Тази обязаност е обща както за бащите, така и за майките. Има бащи, които нищо не жалят, за да намерят на своите деца учители в удоволствията и поощряват техните прищевки, като на богати наследници; а да се упражняват в благочестие - това не ги интересува. Престъпно заслепление! Именно на това грубо невнимание трябва да се преписват всички безпорядъци, от които стене обществото. Да предположим, че вие сте придобили за тях голямо имущество, но ако те не съумеят благоразумно да се разпореждат с него, то ще се запази у тях не за дълго. Имуществото ще бъде разпиляно; то ще погине заедно със своите притежатели, то ще бъде за тях най-печалното наследие.

Вашите деца винаги ще бъдат достатъчно богати, ако получат от вас добро възпитание, което да е способно да оправи техните нрави и добре да устрои тяхното поведение. И така, старайте се не за това, щото да ги направите богати, но за това, щото да ги направите благочестиви, владеещи своите страсти, богати в добродетелите. Приучете ги да не измислят мними нужди и благата на този свят да ценят толкова, колкото те струват. Внимателно наблюдавайте за техните постъпки, за техните съобщници, за техните връзки - и не очаквайте от Бога никаква милост, ако не изпълнявате този дълг.

Юноша, на когото вие дадете добро възпитание, не само, че ще придобие всеобщо уважение към себе си, но колко по-мил ще стане за самите вас! Вашата привързаност към него не ще бъде просто едно природно влечение; тя ще бъде плод на неговите добродетели. За това, по време на вашата старост, вие на свой ред ще получите от него всички услуги на синовната любов; той ще бъде ваша опора.

Между впрочем ние ежедневно виждаме пред себе си това същото, колко родители има, които не желаят да поемат върху себе си труда за изправянето на своите деца, непокорни и развратени! Те сякаш се боят да не огорчат децата, ако със строги думи обуздават порочните наклонности, на които те се предават. Но какво ще излезе! Безпорядъците се увеличават; ненаказването довежда до държавни престъпления; завежда се съд; нещастниците умират на мястото на екзекуцията. Като не ги оправяте, ставате техни съобщници. Вие сте се отказали от своите лични права над тях и сте ги подхвърлили на строгостта на общественото наказание; и ето човешкото правосъдие е приложило над тях своите строги права. Вие се страхувате да не ги унизявате с леко наказание във ваше присъствие; но какво ужасно безчестие ще падне върху вас, когато вашият син повече не ще стане и баща, навсякъде преследван с поглед от обвинителите, не ще посмее вече никъде да се покаже.

Ако биха се старали добрите бащи да дадат на своите деца добро възпитание, то не биха били необходими нито закони, нито съдии, нито съдилища, нито наказания. Палачи има, защото няма нравственост.

Всичко у нас трябва да бъде второстепенно в сравнение с грижата за децата и с възпитаването им. Който преди всичко се е научил да бъде любомъдър, той чрез това ще придобие богатство, превъзхождащо всяко едно богатство и най-велика слава. Не е толкова полезно да се образова сина, като му се преподават науки и външни знания, посредством които той ще започне да печели пари. Ако искаш да го направиш богат, постъпвай по този начин. Богат е не оня, който се грижи за голямата печалба на имението си и владее над многото, а оня, който от нищо няма нужда. Това внушавай на твоя син, на това го учи; в това е най-великото богатство. Не се грижи за това, че да го направиш известен по външна ученост и да му доставиш слава; но постарай се да го научиш да презира славата на настоящия живот; от това той ще бъде по-славен и по-знаменит. Нужно е добро поведение, а не остроумие; нравственост, а не сила на речта; дела, а не думи; това доставя царство небесно,това дарува и действителни блага. Не изостряй езика, но очиствай душата. Това говоря не за да се запрети светското образование, но за да не се привързвате изключително към него.

Кажи ми, кои от растенията са най-добрите? Не тези ли, които сами по себе си съдържат сила и нито от дъжд, нито от град, нито от духането на ветровете, нито от други някакви подобни причини, не търпят вреда, но стоейки открито и нямайки нужда нито от покрив, нито от ограждане, пренебрегват сякаш всичко? Такъв е истински любомъдрият, такова е и неговото богатство... Той нищо не притежава, а всичко има; и всичко има, а нищо не притежава. Понеже стената не е отвътре, а отвън, и оградата не е от природата, а се издига отвън.

Също така кажи ми още, кое тяло бива особено здраво? Онова ли, което е здраво, което лесно понася глад, не изисква пресищане, нищо не претърпява от студа, както и от горещината, или онова, което е неспособно да понесе всичко туй и освен това за своето здраве се нуждае от готвачи, тъкачи, ловджии и лекари? Действително, само истински любомъдрият, който не се нуждае от нищо подобно, е истински богаташ.

Богатството твърде много вреди, когато ни прави негодни за понасяне превратностите на живота. И така, ще възпитаваме децата си така, че те да могат да понасят всичко и да знаят, как трябва да постъпват при нещастията.

Нехайството за децата е най-великият от всички грехове и в него е последната степен на безчестието. И че аз заключавам така не без основание, ще докажа това от самия опит, за да знаете вие, че макар и у нас, всичко, отнасящо се до самите нас, да би било устроено прекрасно, обаче ние ще бъдем подхвърляни на крайно наказание, ако нехаем за спасението на децата.

Ако злото в хората би било от природата, то всеки справедливо би прибегнал към извинение; но тъй като ние биваме развратени и честни по собствена воля, то какво благовидно оправдание може да представи оня, който е допуснал до разврат и нечестие сина си, обичан от него повече от всичко? Това ли, че той не иска да го направи честен? Но нито един баща не ще каже това; самата природа непрекъснато и настоятелно го подбужда към другото. Или това, че той не е могъл да го възпита? Но и туй не може да се каже; понеже всичко - и това, че той е взел сина под своите грижи още в най-нежна възраст, и това, че първом и единствено нему е връчена властта над него и това, че той постоянно го е имал при себе си - всичко това прави за него обучението на сина твърде лесно и удобно.

Значи развращаването на децата произхожда не от нещо друго, а от безумната привързаност на бащите към житейското; като обръщат внимание само на това и не зачитайки нищо по-високо от него, те вече по неволя не радеят за децата и за техните души. За такива бащи аз ще, че те са дори по-лоши от детеубийците, които разлъчват тялото от душата, а те и едното, и другото заедно хвърлят в геенския огън. На онази смърт необходимо се подхвърлят и по естествен порядък, а тази би могло да се избегне, ако безгрижието на бащите не би ги довело до нея. А пък онази телесна смърт възкресението може веднага да я прекрати, когато то настъпи, а загубата на душата - вече нищо не ще я възнагради; след нея следва вече не спасение, но необходимост от вечно страдание. Значи, не е несправедливо да назовем такива бащи най-лоши детеубийци. Не е така жестоко да изостриш меч и, като го вземеш в дясната ръка, да го стовариш в самото сърце на детето, отколкото да погубиш и развратиш душата му; защото у нас няма нищо равно на нея.

Ако злото би се ограничавало само с това - родителите да не дават никакви полезни съвети на децата, тогава злото не би било така голямо. Но ето вие, родители, подбуждате децата още и към противното. В действителност, когато бащите убеждават децата да се занимават с науки, то в техните разговори с децата не ще чуеш нищо друго, освен такива думи: "еди-кой си човек, казват, долен и от долно състояние, като се усъвършенствува в красноречие, получи твърде висока длъжност, придоби твърде голямо имение, взе богата жена, построи великолепен дом, стана за всички страшен и знаменит". Друг казва: "Еди-кой си изучи латински език, блести в царския дворец и се разпорежда там със всичко". Някой пък посочва на друг и всички сочат само славните на земята, а за прославилите се на небесата никой нито веднъж не ще си спомни; даже ако някои се и реши да напомни за тях, него ще го преследват, като човек, който всичко разстройва. И така, когато вие внушавате на децата това още от млади години, ги учите не на нещо друго, а на първопричината за всички пороци, като вселявате в тях двете най-неистови страсти - т.с. сребролюбие и още по-порочната страст - тщеславие. Всяка от тях и сама може да изврати всичко; а когато те двете заедно се втурнат в нежната душа на юношата, то подобно на слелите се буйни потоци, погубват всичко добро и ще надонесат толкова тръни, толкова пясък, толкова боклук, че правят душата безплодна и неспособна за нищо добро.

По-нататък, желаейки да запознаем децата с науки, ние не само отдалечаваме всичко, което възпрепятства учението, като им доставяме всичко, което съдействува за това: поставяме им възпитатели и учители, изразходваме пари, освобождаваме ги от всички други занятия и по-често от учителите на олимпийските игри им крещим за бедността от неученето и за богатството от учението - говорим и вършим всичко и сами, и чрез другите, та само и само да достигнат те до завършване на предстоящото им учение; обаче и при всичко това често не успяваме. А скромността на нрава и старанието за честно поведение, по наше мнение, ще дойдат от само себе си и без да обръщаме внимание на толкова многото препятствия за това. Какво може да бъде по-лошо от това неразумие - на най-лесното да обръщаме толкова внимание и грижи, сякаш другояче не би могло да се успее в това, а за много по-трудното мислим, че то, като някоя празна и нищожна вещ, ще дойде при нас, дори и ние да спим? Нали упражняването на душата в благочестив живот е толкова пъти по-трудно и по-тежко от изучаването на науки, колкото е по-трудно да се изпълни нещо на дело от казването на думи.

Но за какво, ще кажеш, на нашите деца е нужно благочестие и строго поведение? Ето тъкмо това е погубило всичко, така че туй, което е толкова необходимо и служещо за опора на нашия живот, се счита за излишно и ненужно. Когато види сина си болен телесно, нали никой не ще каже - за какво му е необходимо съвършено и крепко здраве? Напротив, с всички мерки ще се постарае да приведе тялото в такова благосъстояние, че болестта повече вече да не се връща. А когато у децата е болна душата, казват, че не им е нужно никакво лечение и след тези думи се осмеляват да наричат себе си бащи?

Също така, ще кажеш - ако започнем всички ние да мъдруваме; а житейското - всичко ли да погине? Не, почитаеми, не любомъдрието, не благочестието, а отклоняването от него е погубило и разстроило всичко, Защото кои, кажи ми, разстройват сегашното положение на нещата - тези ли, които живеят въздържано и скромно, или тези, които изобретяват нови и беззаконни начини за наслаждение? Тези ли, които се стараят да завладеят за себе си всичко чуждо, или тези, които са доволни от своето? Тези ли, които съзнават немощта на човешката природа, или тези, които не искат и да узнаят това, но от прекомерна гордост са престанали да считат себе си и за хора? Първите не са ли в човешкото общество същото, каквото е злокачественият тумор за тялото и бурният вятър за морето и чрез своята невъздържаност не удавят ли тези, които сами по себе си биха могли да се спасят? А последните не са ли, като ярки светила посред дълбок мрак, призовават бедствуващите сред морето към тяхната безопасност и, като са запалили в далечината на високо светилниците на благочестието, не ръководят ли по този начин към спокоен пристан всеки, който пожелае това?

Младостта е неукротима и има нужда от много наставници и учители, ръководители, надзиратели, възпитатели, и само при такива усилия е възможно да я обуздаем. Каквото е необуздан кон, каквото е неукротим звяр - именно това е и младостта. Затова, ако в началото и от най-ранна възраст поставим за нея истински ограничения, то впоследствие не ще имаме нужда от големи усилия; напротив, после привичката ще се превърне за тях в закон, не ще им позволим да вършат онова, което е приятно и заедно с това вредно; не ще им угаждаме, защото те са ни деца; но ще ги опазваме предимно в целомъдрие. Понеже това повече от всичко ще принесе вреда на младостта. Повече от всичко трябва да се грижим за това, към него ние трябва да бъдем особено внимателни.

Източник: Св. Иоан Златоуст "Избрани слова и беседи", изд. Омофор
Изображения: pravoslaven-sviat.org, zografi.pravoslavie.bg