„Подписът на липсващия баща е чупливата мъжка идентичност на неговите синове.“

Да ти липсва баща е като да ти липсва гръбнак

Психичната идентичност на човека се основава на чувството му за собствен гръбнак, който му осигурява опора отвътре. Отсъствието на бащата води до липсата на вътрешна структура у детето - това е именно същността на отрицателния бащин комплекс. Човек с отрицателен бащин комплекс не се чувства структуриран отвътре. Неговите идеи са объркани, има трудности при поставянето на цели, правенето на избори, вземането на решения какво е добро за него и идентифицирането със собствените потребности. За него всичко е объркано: любовта и разумът, сексуалните апетити и простата потребност от привързаност. Понякога има проблеми да се концентрира, разсейва се от всякакви незначителни детайли, а в тежките случаи има трудности да организира възприятията си. Всъщност той никога не се чувства сигурен по отношение на каквото и да било. 

Разграничителната характеристика на този отрицателен бащин комплекс е вътрешното безредие, което може да се простира от леко чувство на объркване до сериозна психична дезорганизация. Мъжете, които се изправят пред отрицателен бащин комплекс, ще се опитат да го компенсират, като се структурират отвън. Външното структуриране обаче приема различни акценти в зависимост от това, дали човекът е г-н Доброто Момче, противен пияница или някакъв друг тип. 

Да вземем например героичните типове, които винаги имат да вършат някаква важна задача и шетат насам-натам като работливи пчелички, правейки всичко възможно да нямат и минута свободно време. Те откриват подкрепа във възхищението на другите и именно поради това обръщат толкова голямо внимание на ценностите на обществото. Типовете „а ла Дон Жуан“, от друга страна, структурират себе си чрез честите си сексуални подвизи. Те живеят за сексуалната тръпка и запълват дните си - и живота си - с нейното преследване. Това начинание се превръща в основно физическо и психично занятие и действа като структуриращ елемент. 

Други се структурират с физически упражнения като бодибилдинг, които им компенсират вътрешната слабост чрез изграждането на външната страна на тялото. Колкото по-крехък се чувства мъжът вътрешно, толкова по-вероятно е да се опита да съгражда външната черупка, за да скрие „чупливостта“ си. Тя може да приеме формата на развиване на мускули или на шкембенце. По подобен начин колкото по-категорични, директни и афиширани са мненията на мъжа, толкова по-вероятно е да маскират базисна липса на сигурност.

Бунтовните синове се опитват да структурират себе си, като се присъединяват към банди, които по същество са фашистки - те даряват своето подчинение на примитивния баща. Вечни юноши, те в действителност търсят духовни водачи независимо от привидната анархия. 

Вътрешният смут на алкохолиците обикновено е прекалено очевиден. Посредством тези външни компенсации изгубените синове се опитват да игнорират копнежа си за любов и разбиране, дълбокото си желание да бъдат докосвани, потребността си да обичат и да бъдат обичани. Трудно им е да се изправят лице в лице с тези чувства, защото това ги кара да се чувстват уязвими. Подписът на липсващия баща е чупливата мъжка идентичност на неговите синове.

Избрано от: „Отсъстващи бащи, изгубени синове“, Ги Корно, изд. „Изток-Запад“
Картина: DALL-E