Винаги има цветя за тези, които искат да ги видят | Анри МАТИС

146 години от рождението на френския художник и скулптор

Henri Matisse, Self Portrait, 1918

Щастлив е този, който умее да пее с чиста и открита душа.

Да твориш значи да изразяваш онова, което е у тебе.

За художника творец няма нищо по–сложно от това да нарисува роза – той трябва да забрави за всички рози, които е рисувал по-рано.

Творчеството изисква смелост.

Точността все още не е истина.

Значимостта на художника се измерва с количеството нови символи, които той въвежда в езика на пластиката.

Всяка картина трябва да бъде единствена по рода си и трябва да пресъздава ново изображение в редицата представи на човешкия ум за света.

Всяка част от картината играе своя роля – главна или второстепенна, а всичко което е ненужно за картината, й вреди.

Основната задача на цвета е да служи на изразителността.

Трябва да умееш да откриваш радост във всяко нещо – в небето, в дърветата, в цветята.

Художнкът винаги оставя прекалено много картини. Той има един сериозен враг – неговите собствени лоши картини.

Dance (I), 1909


A Nude Lying on her Back, 1927

Flowers in front of a Window, 1922

Checker Players, 1915-1928

Sleeping nude on a red background, 1916

Standing Odalisque Reflected in a Mirror, 1923

Young Girl in a Green Dress, 1921

Pink Blouse, 1924

The Pink Studio, 1911 

Red Studio, 1911

Woman in a Hat, c.1920

The Artist and his model, 1919


Still Life with 'Dance', 1909

The Woven Italian Straw Hat, 1919

Moorish Woman with Upheld Arms, 1923

The Plaster Torso, 1919

Odalisques, 1928

The Family of the Artist, 1911

Pink Nude, 1935

Odalisque with a Turkish Chair, 1928

Henri Matisse, 1930

Снимкa: MoMA
Картини: henri-matisse.net, wikipedia

В този ред на мисли