„Сигурно никой няма да повярва, но аз умея много работи - само да рисувам не умея. Може би тъкмо затуй се хванах за рисуването. Противоречие ли? Нищо подобно: човек сам си избира най-тежкото наказание.“
Илия БЕШКОВ, „Автопортрет“ (1957 г.); Художествена галерия „Илия Бешков“ Плевен
~ Черно на бяло
За графиката
Аз смятам, че със своите изразни средства графиката е най-близо до човека. Народът не вижда живописно. Той не е много запознат с багрите и закона на багрените съчетания. Затова и предпочита „черно на бяло“. С този израз той е изразил усета си за простота, истина и своя инстинкт за предпазване от украсената имитация.
Влечението към смешното и парливото в живота
Сигурно нещо у мене не е в ред. Всички смятат, че присмехът е отрицание, а аз правя тъкмо това - смея се над света… Не! - това е любов. Та нали и майките се смеят на децата си, за да допълнят своята любов към тях? Без хумор не може - хуморът е най-изчистената проява на любов!
Парливите въпроси
Парливите въпроси са парливи, докато се появи смехът. Ако парливите въпроси попаднат върху мушката на хумора - те престават да са парливи. Хуморът е всеопрощаващ. Той е най-леката санкция. Затова, който избягва присмеха, си докарва нещо много по-опасно. Да се смееш на другите е право. Това право обаче може да има само оня, който има кураж да се смее и над себе си!
Защо и за кого рисувам
Рисувам за приятелите си, а това са всички предполагаеми свестни хора по света. Приятелят е една надежда, без която не може да се живее. А защо рисувам, а не правя - да речем - нещо друго? Интересен въпрос. Сигурно никой няма да повярва, но аз умея много работи — само да рисувам не умея. Може би тъкмо затуй се хванах за рисуването. Противоречие ли? Нищо подобно: човек сам си избира най-тежкото наказание. Лично аз не познавам по-трудно нещо от рисуването. Та нали от народа е казано: „Будала, та му лесно!“ Това е една вярна и жестока шега… За цял живот съм осъден да нямам друго страдание, освен рисуването и… болестите, което е едно и също.
Хора, които ме следват, учат се от мен
За нещастие има и такива. И понеже те рисуват като мен, понякога мисля, че няма вече за какво да рисувам. Но този, който подражава, не е виновен. Виновен е този, комуто подражават. Да те подражават, значи да си във възможностите на имитаторството, а това значи - да си слаб художник. Казвам го за оправдание на подражателите. Иначе - ако се подражава на истински големите майстори — светът да се е предвижил много напред.
Юни 1956 г.
Из: „Словото“, Илия Бешков, изд. „Георги Бакалов“, Варна, 1981 г.
* Илия БЕШКОВ, „Автопортрет“ (1957 г.); Художествена галерия „Илия Бешков“ Плевен; plevengallery.com
