Шифърът на МИКЕЛАНДЖЕЛО
Внушенията на художника чрез жестовете на образите му, разкрити по психотропен път от свръхфеномена Слава СЕВРЮКОВА
Michelangelo in his Studio 1849 by Jean Leon Gerome (1824-1904), France
На свода на Сикстинската капела във Ватикана Микеланджело е изобразил: Бог с показалеца на десницата си предава Светия дух на Адам. А "първият човек" протяга към Всевишния показалеца на лявата ръка. Случайно ли е това? Какво изразява позата?
Случайността... За посветените тая дума означава скрита закономерност. Духът на Микеланджело е не по-малко проницателен от този на Леонардо. Ползва послания от небесните канали на Духовността. Художествените му творби също са изградени с вдъхновение свише. Това ги прави неподражаеми. Виждам - откакто е напуснал Земята, 400 години не се е завръщал на нея в плът. А сега на въпроса - Микеланджело изхожда от факта, че лявата ръка е по-близо до сърцето. Знае: лявата половина на човешката същност се свързва с духовното. Дясната - с практическата дейност. Според гениалния художник. Създателят предава Светия дух като искра на живота на Адам с всемогъщата си десница. А "първият човек", приемайки божествено послание с лявата ръка, го приютява в духовния център - сърцето. Разположено вляво, то е по-близо до нашия вътрешен мир. Живописта не е самоцелна. Микеланджело внушава: трябва да съгласуваме поривите на сърцето с проникновенията на ума. Единствено онзи, който подчини действията си на прозорливостта на ума (копие на Висшата мъдрост), може да се нарече Син Божий. Такъв е замисълът на великия художник, закодиран в пъстроцветни, чудно красиви раздвижени форми.
За скулптурата на Мойсей
Микеланджело е проумял по духовен път, че трябва да извае героя си седящ. Защо ли? Не всичко в живота на Мойсей е правда. Не е изцяло съвършен, но духът му е силен, а вярата колосална. Затова е предопределен да бъде изпълнител на Висшата воля. Да поведе евреите към Обетованата земя. Четиридесет години да снове из пустинята в недоимък, опасности и задушаващ прах, направляван от неугасима надежда. И да постигне целта, на която се е обрекъл, едва в сетния си миг. Предопределено е да съзре Обещаната земя, но да не успее да стъпи на нея. Някога в Египет - поглежда ни Слава, а очите й са променили цвета си от светлокафяви в сиви, - за да защити изпаднал в беда свой сънародник, в изблик на гняв убива египетски военачалник, унизително гаврещ се с него. Законите на кармата са безкомпромисно строги. За тях привилегии няма. ЗА НИКОГО!
Не друг, Мойсей приема свещените каменни скрижали с Десетте Божи заповеди. Първият път, когато престоява на планината, получава напътствия свише. Но те са прекомерно трудно изпълними. Осъзнал това, пророкът повторно, още по-усърдно, с голяма вяра в милостта на Всевишния се моли. Така му се "дават" известните днес Десет Божи заповеди от Стария завет. На скулптурата Мойсей е изваян с книга в ръка. Целта е да се разбере - човешкият род все повече навлиза в епохата на писмената. Книгата е символ, с идването на Христа, предстои да бъде прието Словото. Тогава "Божиите постулати" ще се преосмислят така, че превес в тях да вземе Любовта.
Свещените скрижали предстои да бъдат намерени от евреите в една пещера след разразил се мащабен природен и социален катаклизъм. Мойсей се е прераждал на Земята и пак е при евреите. Неговата духовна същност се е реализирала преди много-много столетия като пророк Илия. По-късно ще се яви за пореден път, но вече като Йоан Кръстител. Тогава ще отсекат главата му. Така изплаща генерираната някога карма заради инцидента с убийството в Египет... Животът е по-силен от смъртта, макар и тя да е "форма на живот"...
За Микеланджеловата творба "Пиета"
Вие си въобразявате, че одухотворените образи на Божията майка и поетия в обятията й, току що смъкнат от разпятие Иисус, са измислени от Микеланджело?... Нищо подобно. Той ги получава като внушения от Висшата сила. В интерес на правдата, ще отговоря ето тъй: представеното в скулптурата събитие никога не се е състояло. Никъде назад във времето не съзирам Богородица да държи тленността на Христа. Но какво значение има това, след като идеята на скулптурната група е с толкова затрогващо въздействие? Не друго, Духът, запомнете, направлява великия творец. В основата е на гениалните творби на Микеланджело. Благодарение на това, той няма равен. Виждам: скулпторът се буди в ранни зори. Моли се от душа. И получава разтърсващо вдъхновение. На вълни, на вълни... Едва тогава, ентусиазиран се хвърля на работа. Няма време за сън, покой, храна... Работи като спартанец. За успеха се съди и по онова, от което се лишаваме. Микеланджело не се бои от труда, а диша и гори, гори с него. И обгаря мрамора с извайващите пламъци на дланите си... В състояние на творчески екстаз сякаш свише водят ръката му. Нека не се учудваме - геният работи в транс. Невинаги дори той самият успява да проумее и осъзнае какво е изваял. Скулптурата Пиета извайва преклоненото, сякаш скършено тяло на Богородица в трагично примирение и дълбока майчина скръб. Отмаляла, Мария държи на ръце бездиханния труп на сина си. Пред нас е Божията майка, дарила Иисуса на света чрез своята плът. Преминал през утробата й, се явява на Земята. Микеланджело я представя как, понесла го на ръце, мъчително изпраща божествения му Дух в Отвъдното. Вълнуваща творба, символ на неизмеримата с нищо велика трагедия на майката. Изразява страданието на осъзнатата саможертва в името на Любовта.
Пред мен е Дева Мария - красиво изящно лице, сякаш е нечовешко. В зелена вталена одежда, с широк колан под бюста от плата на дрехата. Полите й се спускат на елегантни дипли. Около главата В струи нежна светлина. Аз, доколкото виждам, духът й е от друга планета. След въплъщението си като Богородица, втори път не се явява в плът на Земята. Едва към трийсетте си години Светата дева съзнава кого е родила и коя е нелеката мисия на божествения и Син. Много по-късно, след неговото Разпятие и Възкресение, учениците на Христа се събират край нея. Но не да дадат утеха и опора на осиротялата майка, както се очаква, а тя да ги подпомага. Невероятно силен извисен дух - поглежда ни пророчицата с умъдряла усмивка. А очите й сякаш са изплували от други светове. Краят на Христос е съвкупност от две смърти. Спасителят е разпнат. Предателят Юда се обесва. Финалът на живота като, че тържествува. Но той в двата случая е с различна стойност: ''смърт - горчив самоупрек " и "смърт - светло Възкресение". Малцина днес разбират, че завършека на земния път е само приключващ етап от мисията на човека, явил се в плът и кръв на белия свят. И гледат на този финал с безумен атавистичен страх. Защо? Съществуването продължава с духа, но вече в други, неосъзнати все още от повечето хора небесни измерения.
…
Любовта между хората напоследък все по-опасно се срива. Все повече се отдалечаваме от духовната висота, за която сме създадени. Не желаем и като, че не сме в състояние да се превърнем в искрени добронамерени братя на ближния. От това произтичат камари земни страдания... Виждам - Любовта макар и бавно предстои да промени този затънал в пороци и духовна нищета свят. И това, сигурна съм, ще стане, но засега още е рано, рано. Далече е времето...
Избрано от книгата: „Прозрения. Свръхфеноменът Слава Севрюкова“, Христо Нанев, изд. Факел, 2011
Изображения: chinaoilpaintinggallery
