„Всеки, който е преглеждал дори набързо вестниците през последния половин век ще установи, че най-важните новини са били илюстрирани от Гоя още преди повече от сто и петдесет години“
~ Фред Лихт, 1979 г.
(Self Portrait, Francisco Goya, 1815)
На 30 март се навършват 270 години от рождението на Франсиско Гоя. Творчеството му обхваща, както портрети на личности от испанския кралски двор, така и ужасяващи сцени на войни, мъчения, човешки страдания и дълбоко религиозни сюжети. През 46-тата година от живота му застига тежка болест: страда от световъртеж и странни шумове в главата. Известно време живее парализиран и почти сляп. След година е вече излекуван, но остава напълно глух.
Решаващата случка в еволюцията на Гоя е решението му да раздели творчеството си на две, да приеме разкола между личното и публичното изкуство – едно напълно непознато до тогава раздвоение. В единия от животите си той продължава да рисува според канона на позволеното в обществото и да печели пари от картините си; в другия продължава търсенето си без ни най-малко да го е грижа за общественото мнение. Първоначалната причина за това разделение е болестта му и глухотата, която следва от нея, но това развитие изобщо не е предвидимо: друг човек, друг художник би реагирал съвсем различно. Слабостта кара Гоя да не се интересува само от изискванията на обществото към него, а да изразява – в годините, които му остават – усещанията, виденията и емоциите, които са му присъщи, да не реагира под натиска на външните обстоятелства, а на вътрешните нужди.
Причината образите на Гоя да ни докосват и днес, да чуваме в тях ехо, което обяснява скорошни събития, настъпили много след смъртта на художника, е, че той е опитал с всички сили да разбере поведението, отношението, жестовете на хората и да ги представи по възможно най-достоверния начин. Истината, към която се стреми Гоя не е тази на формите пред очите му, той не цели да възпроизведе точно предметите около него. Истината, която търси е тази на страстите, на любовта, на насилието, на войната, на лудостта; и за да достигне до нея е готов да скъса с това, което научава от преките данни на сетивата. Като представя различни персонажи – разбойници, войници, канибали, луди, тълпи в транс, – той търси не цветистото, не смешното в обстоятелствата, а непознатите страни на човешкото същество.
За него човекът не е изцяло рационално същество, в смисъла на това, че поведението винаги се води от разума и съзнанието, а е вътрешно разностранен, несвързан, разкъсван от инстинкти и противоречиви желания. Разбира се, понякога се подчинява на съзнанието си, но по-често на несъзнателните сили, които са извън неговия контрол.
Самият разум не е извън всякакво подозрение. Не само защото кошмарите и лудостта са създадени от него, раждат се по-скоро от сънищата му, отколкото от липсата му; но също защото в самата си същност разумът е инструмент, който позволява намирането на оправдания и за най-спорните постъпки. Нищо не може да оправдае убийството, изнасилването, мъченията, ако ги съдим сами по себе си. Но благодарение на разума можем да свързваме престъпленията с далечни цели. Връзката между тези далечни същности, която само разумът може да направи, позволява да простим непростимото. Гоя знае това, макар да не се ограничава единствено с разкриването на опасностите, които крие разума. Той предупреждава за един от неговите режими, но в същото време го защитава: все още „висшият разум“ позволява освобождаването на всички и на всеки един.
Живописта e да представиш всичко създадено от Бог и да успееш да създадеш имитация на истината.
Фантазията, лишена от разум, създава чудовища; съюзена с него, тя е майка на изкуството и извор на прекрасното.
Изкуството е начин едно сърце да покаже на друго сърце къде е намерило спасение.
Първо бъди превъзходен художник, след което можеш да правиш каквото си поискаш, но изкуството трябва да стои на първо място.
Виждам само форми, които са осветени, и такива които не са. Има само светлина и сенки.
Сънят на разума ражда чудовища.
Имам трима учители – Природата, Велазкез и Рембранд.
Избрано от: „Гоя в сянката на Просвещението“, изд. Изток-Запад, 2012 г.
Изображения: chinaoilpaintinggallery
