Реалността ми е по-интересна, когато е малко крива ♠ BOZKO - художник, артист, много висока личност

„От днес цената на апартаментите в нашия блок се вдигна с 50 евро на квадрат”, убедително заявява домоуправителят на блок 118 в кв. „Хаджи Димитър. Че кой смее да му противоречи, когато цялата лява стена на поверената му сграда се превърна в произведение на изкуството. Божидар Симеонов (31 г.), който се подписва с лаконичното BOZKO, сътвори 26 метровата си рисунка, която всеки има право да тълкува по свой начин. За мен, съседката от отсрещния блок, тя е като футуристичен Дон Кихот, чиято артистична осанка се е метнала не на кон, а на як бик. Че коя кранта може да понесе идеализма на изкуството у нас? Много интересна е пресечната точка между тези два толкова напречни образа – артист-воин и бик, впрегнали всичките си сили заради обща цел – сътворяването, преобразяването на живота, добавянето на цвят в сивото наоколо, вграждането на душа в стената.

Оказа се, че самият артист Bozko е квартален кадър, такъв е и организаторът на цялото това начинание – Ясен Гешев, създател на творческото ядро Urban Creatures. Има подозрения, че именно той е първообразът на гореспоменатия бик ☺. Той е твърдостоящият на земята човек, който се грижи за материалния принцип на изкуството, убеждава хора, общини, фондации и меценати, че има смисъл да подкрепят това дръзко и красиво височинно майсторство. И осигурява всичко необходимо – от боите и валяците, до модерните вишки и културния диалог в градската среда.

Имах възможност да наблюдавам как грозната мръсна стена на панелния блок ден след ден, в студ и вятър, си обличаше новата дреха. Как мургавите труженички на „Чистота”-та се подпират на метлите, мълчаливо се взират в суровото платно на BOZKO и прихващат от първичното изкуство. Видях как малки дечица със зяпнала уста и ококорени очи с часове наблюдават от детската площадка отсреща. Видях как възрастни хора чакат художника да слезе, за да му стиснат талантливите ръце.

За Bozko тази рисунка е пета поред в квартала. Самият той е завършил „Стенопис” в Националната Художествената Академия, преподавател по рисуване му е била руска графиня, а самият художник е достатъчно висок (почти 2 метра), за да обобщи гледката, която се разкрива от подножието на творческото му занятие.

За стените и изкуството, споделено от Божидар Симеонов – Bozko в специално интервю за Web Stage.

Какво са за теб стените, пред които се изправяш?
Голямо предизвикателство, което всеки път ме кара да се вълнувам като дете.  Едно от най-любимите ми усещания.

За това високо (буквално) изкуство, нужно ли е да си висок?
По скоро е нужно да не те е страх от високо (буквално и преносно).

От какво са родени твоите герои и сюжети?
Често се питам този въпрос и ми е доста трудно да си отговоря. Бих казал, че от ранна възраст имам влечение към гротеската. Имаше една анимационна поредица What a cartoon, в която персонажите бяха крайно деформирани и мен това направо ме омагьосваше. Карикатурите също ми действаха така. Реалността ми е по-интересна, когато е малко крива. Предполагам, че от това се раждат.

Метафори, гротески, сюрреалистични образи – какво рисуваш ти и какво виждат хората? Предполагам, чувал си интересни тълкувания.
Аз просто давам визуален облик на един мой измислен свят. Звучи малко клиширано, но е най-точното обяснение. Рисуването е като отворена врата към  фантазията, през която всеки може да влезе, стига да умее да се ориентира. Казвам го така, защото съм забелязал, че по-възрастните имат много слаба ориентация. Аз принадлежа към поколение, чиято естетика се е развила покрай  комикси, анимация, видео игри и визуалната ни култура е доста неразбираема за по-старите. За това и от тях главно идват странните тълкувания.

По-трудно ли се твори изцяло на показ? Навярно всеки уличен критик има мнение, забележки и похвали – би ли споделил някои интересни?
За щастие преобладават похвалите. Хората го оценяват като цяло, но от време на време се случва и да те напсуват. Няма как. Един господин ме нарече постсоциалистическа гад, например. От обидите тази съм запомнил. Иначе не бих го нарекъл по-трудно. Като потънеш в процеса, забравяш че си на показ.

Кои са неудобствата на този височинен творчески процес и как се преодоляват?
Има някой чисто практически неудобства, като лошо време, скъпо оборудване, физическа умора и големият проблем с гравитацията, когато си на по-високо, но тези пречки се стапят с рутината. Удоволствието, което дава големият формат е много по-голямо от неудобствата.

Къде по света те пратиха твоите рисунки?
Не смятам, че съм пътувал много. Имам няколко изложби и стени из Европа. Последно нарисувах един блок в Босна.

Кой е най-добрият съвет относно рисуването, който си получавал?
Имал съм добри учители и съм получавал много безценни съвети, но може би най-важното, на което те учи рисуването и в житейски план, е да знаеш как да грешиш.

Ако имаше възможност, с коя велика личност би искал да си поговориш?
Може би с Том Уейтс.

Как би нарисувал Бог?
По канона:).

BOZKO @ URBAN CREATURES 2016

Автор: Мария ТОНЕВА

Снимки: Владимир ГРУЕВ | FREAX | Urban Creatures
Видео: Иван МОСКОВ

Разгледайте: bozko.eu, urbancreatures.bg

10493 Преглеждания