Тя е на 26 години, по професия графичен дизайнер, по призвание – майсторка на шевици. Още преди няколко години Петя Илиева се впуска в своя вълнуващ творчески експеримент, вдъхновен от красотата на родната везба. Проектът „КИТНА” е нейната първа дипломна работа в НБУ (2013 г.), която се ражда за живот едва преди година, но вече има своя благодарна публика. Досущ като своята авторка, бижутата на Петя са деликатни, пъстри и загадъчни, съхранили автентичността на народната шевица, вдишали търпението на майсторката, пременили се със свежите цветове на младостта.
За красотата на малките неща, които ни изпълват с усещане за човечност и българската народна шевица като Енигма и извор на добродетели, споделено от Петя Илиева в специален разговор за Web Stage.
В днешно време е трудно да се събуди интереса на младите българи към традициите, фолклора, шевиците. С какво те спечелиха те и как започна всичко?
Спечелиха ме със своята красота, с изяществото, с прецизността и търпението с което са изработени, с разнообразието си, с пъстротата на цветовете им и тяхното съчетание, с ритъма и хармонията вплетени в композицията им, с невероятните загадъчни форми, стилизирани до неузнаваемост, които провокират въображението в опит да бъдат разгадани. Интересът ми към българската народна шевица се зароди в деня, в който срещнах една баба, която привлече вниманието ми с облеклото си. Тя беше облечена с бяла риза с шевици по ръкавите и деколтето. Заговорих се с нея и разбрах, че винаги носи тази бяла риза, защото както самата тя се изрази: „Тя ме пази!”. Това не беше изчерпателен отговор за мен, но беше достатъчен, за да провокира моето любопитството и интерес към тази видимо пъстроцветна плетеница. За жалост се оказа, че досега е направено твърде малко за изучаването на тази сложна проява на българското народно творчество. В Интернет пространството информацията по темата е твърде недостатъчна. Така, аз насочих своите усилия към написаното по случая в старите антикварни книги, които също се оказаха трудни за откриване. Все пак успях да разкрия малка част от структурата и дизайна на везбата. В хода на проучването ми, започнаха да изникват, нови и нови въпроси за шевицата. Знаем ли какво е значението на българската фолклорна шевица? Наясно ли сме с технологията необходима за нейното изработване? Защо българската везба, която се е развивала свободно в продължение на векове, чието умение се предавало от поколение на поколение, като плод на българския дух и българското художествено творчество, започва да изчезва? Това се оказа един въпрос без отговор. Не че го няма отговорът, а просто никой не иска и да го чуе. Много от тези произведения на изкуството са се изгубили и продължават да се губят под влиянието на така нареченото ново време. Живеем в епоха, която цени работата и ръчния труд, но по друг начин. Някогашната везба е заменена от фабрично изработени продукти, които излизат по-евтино и не отнемат много време, за да се изработят. Така изчезва не само шевицата, но и народната носия. Неоценени от народната маса, която ги смята за нещо извън модерното. Изключение правят само някои любители на народното изкуство, съумели да запазят една малка частица от огромния, все още недостатъчно изследван свят на българската шевица. В търсенето на тайните на българската шевица открих, че единствено професор Живко Желев е успял да дешифрира нейни кодове. Откритата технология е защитена с пет патента и три търговски марки. Иновацията е носител на 17 златни медала на специализирани изложения в цял свят. Същата дава възможност да се закодира неразгадаемо всякаква информация. Неслучайно професорът Желев винаги е облечен в бяла риза, върху която са извезани донеслите му световна известност български шевици. Също така самият той твърди, че българските фолклорни шевици влияят положително на нашето психично настроение и здраве, защото представляват положителни символи. Когато кръвта и водата циркулират в тялото ни, биохимичните процеси се катализират от символи - като амулетите на индианците или азиатските янтри. Това са научно доказани твърдения от професор Желев и трябва да ги приемем за истина до доказване на противното.
Тя, българската фолклорна шевица, се оказва притежател на много положителни качества: изглежда красива, нежна и приятна за окото, изчистена до съвършенство и балансирана цветово. Тя, като една съвременна Енигма, е преплела дълбоко в себе си технология за неразбиваеми кодове. С невидимите си вибрации влияе благотворно върху здравето на човека. Привлечена от безспорните качествата на шевицата, у мен възникна желанието да я възродя, отреждайки й достойно място в съвремието. Запазвайки цялата магия на ръчната изработка, в комбинация с желанието ми да творя - да създавам нещо с ръцете си + страстта ми към бижутата, всичко това ме провокира да реализирам този проект КИТНА.
Ти твориш бижута с елементи, удържали проверката на времето, съдържащи положителни символи и тайнства. Вярват ли хората в тях, познават ли ги изобщо?
Вече участвах в няколко хендмейд базара, благодарение на които успях да направя директен контакт с хората, които се запознаваха с мен и с моделите на моя проект. Определено хората не са запознати с тайнствеността на шевиците и посланието, което те носят. Радостно им разказвам за всичко онова, което знам за част от орнаментите, усещайки интереса им и погледите, които сякаш попиват всяка моя дума. Всеки човек дълбоко в себе си вярва в доброто и се надява то да му се случва. Всичко обаче е въпрос на правилен подход в правилното време и на правилното място.
Какъв е кодът на нашенските шевици, според теб – в какво е силата им?
За мен кодът все още не е напълно разгадан. В това е тайнството, поредна мистерия на още едно българско чудо, може би едно завещано ни от траките, славяните и прабългарите художествено наследство, или по-скоро кодирани послания за осъществяване на контакт с неизвестното. Сложната орнаментика все още крие свои тайни и ще продължава да има такива. Надявам се, че моят проект ще провокира интереса у хората, за да се създадат условия българската народна орнаментика да разкрие цялата си тайнственост. На този етап силата на нашенските шевици е най-вече в енергията на ръцете, които ги изработват.
Успяват ли твоите творения да убедят хората отново да тръгнат към корените си – пък макар и по-модерно?
Българите сме приели шевицата за нещо старо, за което няма място в модерния свят, нещо което трябва да стои вплетено само по килимите на село или върху някоя от забравените дрехи в гардероба на нашите баби и дядовци, или случайно изскачащо на телевизионния екран по народните носии, на задъхани червенобузи танцьори от фолклорни ансамбли, които повечето от нас, също така задъхано искаме да прескочим както някаква досадна реклама, натискайки дистанционното. Така е, в нашето забързано ежедневие, отдавна не е на мода да си старомоден. Има още едно сигурно място, където българската шевица е потънала в забрава, обречена на вечен затвор, липса на свеж въздух и слънце – в музеите. С проекта си успявам да провокирам интереса на хората свързан с техните корени, защото им показвам, че шевицата може да бъде модерна, че има място за нея днес и сега. Тук е мястото да отбележа, че голям интерес към продуктите на КИТНА проявяват и много чужденци. Ако в избора си българите проявяват някаква носталгия, то при чужденците е нещо друго. Съществува една невербална комуникация между онова, което виждат очите, онова, което дешифрира ума и онова което чувства сърцето на наблюдателя. КИТНА се проявява, като един нов универсален език за общуване без звук.
Как избираш мотивите за своите произведения и колко време е нужно да сътвориш едни обици например?
Няколко са параметрите по които избирам мотивите: символиката, енергията която носят, красотата им. Тук размерът има значение и въпреки умаления вид се стремя всеки един от продуктите на КИТНА да запази своето уникално изящество и красота. Най-вече крайният резултат трябва да ми се хареса първо на мен. Трудно ми да е кажа точно колко време ми отнема. В повечето случаи сядам да бродирам и изключвам за времето и за това, което се случва около мен, докато не приключа с орнамента. Времето в което изработвам бижутата е моето време за медитация. Това са минутите, часовете, в които се откъсвам от ежедневните задачи, наслаждавайки се на настоящия момент, изграждайки финалния образ бод, след бод. Колкото по-голям и изпълнен с цвят е, толкова повече време ми необходимо, но няма да лъжа - става бавно и отнема време да бъде избродиран. Като прибавим и останалите дейности от технологичния процес, като например съхненето на лепилото, което става за 24 часа, общото време за изработка отнема повече от 1 ден.
Какво добавяш най-често от себе си и как съчетаваш автентичното с новото?
Това, което добавям от себе си са по-модерни нюанси на цветовете. Някои от елементите ги достилизирам, колкото и невероятно да звучи, но да има възможност да станат още по-стилизирани. Това се налага, за да могат мотивите да се поберат в по-малък размер за обеци, за да изглеждат нежно и красиво, запазвайки автентичността си. Бижутата ми предоставят възможности за ново приложение на българската везба. Като допълващ елемент към цялостната визия, те позволяват да бъдат съчетани към всяко модерно облекло. Те са като допълващ елемент, придавайки завършен характер на цялостната визия, с нотка на народност. Те са малкото, но важно допълнение, което прехвърля върху човека, който ги носи своята красота, жизненост, изящество и тайнственост, които носят народните носии, но без да се натрапват, позволявайки на модерния човек да запази или да подчертае, своята индивидуалност и своя произход.
Как хората приемат твоите бижута – българи и чужденци, кое ценят най-много?
Имам усещането, че хората до голяма степен са забравили за богатството и наследството, което имаме. Реакцията им е основно на преоткриване, възхищение и удивление, както у българи, така и у чужденци. Всички са очаровани от изяществото на изработката и от вложения изцяло ръчен труд, от това, че млад човек, какъвто съм и аз, се опитва да възроди това богатство, предпазвайки го от забрава. В случая мисля, че все повече се оценява не откъде се е зародила идеята, а положените усилия в нейното осъществяване. Публиката ми е разнообразна - както възрастни хора, които на младини са се занимавали с везбарство, така и млади, които не са се докосвали до ръчната бродерия и българската везба, но са пленени от нейната магия. Хора, които ценят фината изработка, труда и времето вложени в направата на всяко едно от уникалните бижута. Хора, които търсят ключ към по-доброто, който винаги да им бъде под ръка и при необходимост да ги закриля.
Всеки артист има послание към публиката, какво е твоето?
Красотата и смисълът на живота е в малките неща, които са заредени с положителна енергия и те изпълват с усещане за човечност всеки ден.
Най-големият комплимент за твоята работата?
Получавам много комплименти за работата си и за идеята си. Комплименти, които ме карат да се чувствам щастлива и удовлетворена от това което правя. В тази връзка, може би един от най-големите комплименти получих от едно малко бебе, което приближи до щанда на Китна плачещо, носено на ръце от своята майка. Когато се загледа в наредените произведения, изненадващо престана да плаче, след това ме погледна с големите си и все още мокри очи и ме дари с лъчезарна усмивка. Всичко това ме остави безмълвна, удовлетворена и изпълнена с увереността, че Аз мога!
За какво мечтаеш и докъде би желала да се прочуе КИТНА?
На КИТНА възлагам надеждата, че ще възроди част от нашата българска самобитност и достойно ще окичи европейското и световно културно наследство.
Автор: Мария ТОНЕВА
Снимки: Александър НОВОСЕЛСКИ
Разгледайте: Фейсбук страницата на „Китна” и Behance
