Важно е да изразиш себе си, стига чувствата ти да са реални и взети от личния ти опит ~ Берта МОРИЗО

Никой не представлява импресионизма с талант по-изтънчен и с авторитет по-голям от Моризо.

Berthe Morisot, 1875

Édouard Manet, Berthe Morisot with a Bouquet of Violets, 1872

„Салонът на отхвърлените“ е изложението на творби, главно на импресионисти, които журито на реномирания и спонсориран от държавата Парижки салон на изкуствата отхвърля през 1863 година.

Журито не одобрява повече от 3000 творби, които по разпореждане на Наполеон III са представени отделно, в т.нар. Салон на отхвърлените. Сред неприетите са платна на Пол Сезан, Алфред Сисле, Камий Писаро, Реноар, Арман Гийомен, дори „Закуска на тревата“ от Едуар Мане. Днес картините от този период са сред най-ценните експонати в музеите.

Към тази група на отхвърлените принадлежи и една забележителна жена - първата професионална художничка и първата жена импресионист Берта Моризо.

Първата картина на Моризо е изложена в Парижкия салон, когато тя е едва на двадесет и три години, през 1864. Нейните картини участват в цели шест издания на Парижкия салон на изкуствата. Десет години по-късно се присъединява към групата на отхвърлените.

Освен изключително талантлива Берта Моризо е и много красива, което я прави любим модел на най-големите художници по това време. Едуар Мане рисува красивата Берта в продължение на почти осем години. Прави й шестнадесет портрета, изпълнени със страст и възхищение – всичките шедьоври. Красивият й лик запазват за поколенията и Дега, и влюбеният в нея Реноар.

Берта е на 27, когато се запознава с Едуар Мане. Тази среща се оказва една от най-съдбоносните в живота й. Подарява й статив като коледен подарък, а запазената до днес кореспонденция между тях показва силни и топли чувства. Но известният с арогантността си Мане изпитва трудности да признае таланта и способностите на младата жена. По време на една от изложбите й в Парижкия салон, докато транспортират картините й, той бърка самокритиката й с покана да нанесе корекции по тях, което ужасява Берта. В едно писмо той пише: „Младата Моризо е очарователна. Дразнещо е, че не е мъж. Обаче и като жена би могла да допринесе за каузата на изкуството, като се омъжи за някой от Френската академия и всее раздор в лагера на тези дърти глупаци.“

Мане гледа на себе си като на учител на младата Моризо, но има значителни доказателства, че всъщност професионалната им връзка е била съвсем равностойна. Талантливият художник се възхищава от оригиналния стил и композиционните решения на Берта и включва някои от тях в собствените си картини. Берта е тази, която убеждава Мане да започне да рисува пленерна живопис, в която тя вече се е специализирала, вдъхновена от Коро. Берта е и тази, която привлича Мане към кръга от художници, станали известни като импресионисти.

Шест години след срещата им Берта се омъжва за брата на Едуар Мане, Йожен, с когото имат едно дете, на име Джули, която става любим модел на майка си, Мане и Реноар.

Повечето произведения на Моризо са малки по мащаб. Често оставя недовършени външните линии на картините си. Съвременните изкуствоведи казват за нея: „никой не представлява импресионизма с талант по-изтънчен и с по-голям авторитет от Моризо“. Чрез цветовете, които използва, създава усещане за пространство и дълбочина и въпреки че цветовата й палитра е леко ограничена, колегите й импресионисти я наричат „виртуоз колорист“. Рисува ежедневните си преживявания, като картините й отразяват културните ограничения на нейната класа и пол през 19-ти век. Фокусира се върху вътрешния живот и прави портрети, в които може да използва членовете на семейството си и приятелите си.

Картините й отбелязват много успешни продажби. Постига двете най-високи цени на търг през 1875 – съответно 480 франка за картината й „The Interior“ и 320 за „On the Lawn“. През 2013 картината й „After Lunch“ бива продадена на търг от Кристис за 10,9 милиона долара.

After Lunch, 1881