Ако не мога да се отдам на своите картини, съм нещастен ~ Уилям Адолф БУГЕРО

Уиля̀м Адо̀лф Бугеро̀ (1825 -1905) е френски живописец, представител на академизма и реализма. Той е предан традиционалист, чиито реалистични картини, примесени с митологическа тематика, са модерна интерпретация на класиката със силен акцент върху красотата на женското тяло.

Бугеро̀ създава идеализиран свят, изкуство му, близко по реализъм до фотографията, е най-известно сред класата на аристократите.

Началото обаче, съвсем не е бляскаво. Макар да печели престижни награди за картините си на Улиям му се налага да рисува рисува етикети за мармалад и конфитюр, за да припечелва средствата си за препитание. Благодарение на подкрепата на чичо си, получава комисиона за рисуването на портрети на енориаши и когато леля му удвоява сумата, която е спечелил, Уилям заминава за Париж, за да стане ученик в Училището по изящни изкуства, където се съсредоточава върху академичното рисуване – този вид изкуство, който поставя на историческите и митологични обекти най-висок статус.

Бугеро̀ съживява своите богини, нимфи, овчарки и мадони по начин, който се харесва особено на богатата класа по неговото време. Изобразените от него ръце, кожа, крака и извивки са изумително изящни. Използва и различни религиозни и еротични символи като например „счупената делва“, като олицетворение на изгубената невинност.

През целия си живот Бугеро̀ рисува повече от 800 картини. В залеза на своя живот обяснява любовта към работата си по следния начин:

"Всеки ден отивам в студиото си, преизпълнен с радост, а вечерта, когато съм задължен да спра заради тъмнината, едвам успявам да дочакам другата сутрин... Ако не мога да се отдам на своите картини, съм нещастен."

Fraternal Love, 1851