Изкуство е това, което се прави с лекота ~ Карл БРЮЛОВ

Карл Брюлов е най-значимият творец на прехода от Неокласицизма към Романтизма в Русия.

(Karl Brjullov, self portrait, 1848. Tretiakov Gallery, Moscow)

Руският художник, живописец, монументалист и акварелист Карл Брюлов (1799-1852) е бил член на Миланската и Пармската академии, Академията „Св. Лука“ в Рим, професор на Петербургската и Флорентинска художествени академии.

Той произлиза от прочута фамилия на творци. Родоначалник на семейството, от което произлиза е френският скулптор-орнаменталист Георг Брюло, който пристига в Санкт Петербург през 1773 година. Неговият син Йохан Брюло също става скулптор. Най-възрастният син на Йохан – Пол Брюло, вече е руски скулптор и художник, дърворезбар, график, живописец-миниатюрист, академик по орнаментална скулптура.

Следващото поколение приема славянско окончание на фамилията си и дарява на света много личности, отдадени на изкуството. Най-възрастният син на Пол е Фьодор Брюлов, който става художник, професор по църковна живопис. Следващият син – Александър Брюлов е художник и професор по архитектура. Най-малкият от тримата постига най-широка популярност. Това е Карл Брюлов, един от големите руски художници, член на художествените академии в Петербург, Париж, Рим и Флоренция. Самият Карл не оставя поколение, но традицията продължава и при следващото поколение. Синът на Фьодор – Николай Брюлов става архитект, а синът на Александър е художникът и архитект Павел Брюлов.

Карл Брюлов още от съвсем млада възраст е привлечен от красивата Италия. Въпреки обучението си в Императорската художествена академия никога не приема напълно класическия стил, упражняван там и популяризиран от брат му Александър. След като се отличава като забележителен и креативен студент с голямо бъдеще и завършва образованието си, той напуска Русия и заминава за Рим, където работи до 1835 и рисува портрети и битова живопис. Но най-голяма известност му носи историческата му живопис.

Най-проучатата творба на Брюлов, „Последният ден на Помпей“, е внушителна композиция, сравнявана от Пушкин и Гогол с най-добрите платна на Рубенс и Ван Дайк. Картината става истинска сензация в Италия и изкачва Брюлов на върха на европейските художници. След завършването на творбата, той се завръща със слава в руската столица, където създава много приятелства сред аристокрацията и интелектуалния елит и се сдобива с висока длъжност в Императорската художествена академия. Докато преподава в Академията художникът развива портретен стил, комбиниращ неокласическата простота и романтичните тенденции, което задоволява склонността му към реализъм като е добавено и интересно ниво на психологическо проникване.

Докато работи по плафона на катедралата „Св. Исак“ здравето му внезапно се влошава. По съвет на докторите напуска Русия и заминава за Мадейра през 1849, където прекарва последните три години от живота си. Напуска земния живот едва на 52 години.

The Last Day of Pompeii, 1833, Russian Museum