Бащата на психоанализата Зигмунд Фройд е майстор на психологическите матафори. Кой от съвременните илюстратори би могъл да му съперничи в това и да пресъздаде най-точно странния му свят? Ралф Стедман, разбира се. Джони Деп нарича любимия си художник и приятел „пълен психопат”. Самият Стедман е още по-ясен - „аз съм просто нормален изрод”.
През 1979 г. уелският творец сътворява артистичната биография на Фройд със средствата на своето изкуство. Книгата на Стедман „Зигмунд Фройд”, преиздадена отново през 1997 г., разказва историята на бащата на психоанализата, започвайки от детството му в Австрия чак до смъртта му в Лондон. Именно там, той се среща с Вирджиния Улф, която в своя дневник го описва като „много стар човек с маймунски светли очи, сковани спазматични движения, нечленоразделно изразяващ се, но бдителен.”
Творчеството на Стедман често се асоциира с прозата на Хънтър Томпсън, чиито книги художникът е илюстрирал, в това число легендарното произведение „Страх и омраза в Лас Вегас”. Вижте илюстрациите, в които полегналите на Фройдовия диван пациенти рисуват гротеската и шизофренията на размътения ни разум.
Източник и илюстрации: cameralabs.org
