Веднъж категорично ми заяви:
- Трябва да ме заведеш в зъболекарницата да ми извадят ей това зъбче!
Не успях да я убедя, че "зъболекарница" е неправилна дума. Дълго време след това дъщеря ми не искаше да възприеме думата зъболечебница, а чуждицата "стоматология" остана неприемлива за нея.
***
Пита ме:
- Татко, кога ще ходим в магазина за купувки?
Поправям я.
- Защо "покупки" – не се съгласява тя. – Те се купуват, а не се покупват.
Срещу такава логика по-нататъшните ми езиковедчески обяснения се оказаха безсилни.
***
Тази Нова година беше особено богата на дядомразовци. Дядо Мраз от моята служба й донесе сервиз за хранене на куклите, този от предприятието на жена ми й подари мозайка, другият от детската градина й подари спяща кукла, а един внушителен Дядо Мраз от една тротоарна лотарийна сергия й предложи срещу 50 стотинки лека кола или апартамент в София.
Толкова много дядомразовци и все различни, че малката съвсем се обърка. Тя беше така запленена от този чуден старец, че почти не забеляза разликата между тях. И все пак най-много й хареса този от детската градина, защото вън, на улицата, стиснала здраво с двете си ръчички подаръка, сподели с мен:
- А защо Дядо Мраз беше с женски обувки и миришеше на манджа? А пък гласът му беше същиския, ама съвсем същинския като на леля готвачка.
Впечатлението й от тези дядомразовци трябва да е било толкова голямо, че когато няколко дни след Нова година срещнахме на улицата побелял възрастен свещеник, малката учудено възкликна:
- Я, един Дядо Мраз в черни дрехи!
Вървим двамата по хрускащия сняг, а малката радостно забелязва:
- Чувай как казва снегът: "троп, троп, троп!...
***
- Подай ми готвинската рокля! – помоли ме веднъж тя.
- Каква е тази готвинска рокля? – недоумявам аз.
- Ами оная, с която готвя на куклите – поясни ми тя.
***
Дъщеря ми много обича да гледа булки. Изпитва неописуема радост, когато покрай нас минава свадба. Истински е запленена от малките, облечени в бели рокли шаферки, с цветни венчета в косите, понесли в ръчичките си нежния воал на младоженката. Тогава лицето й засиява от възхита, а в очите й се таи чиста детска завист, че не е на мястото на шаферката. Стоим на тротоара и наблюдаваме минаващата покрай нас сватба. Малкта не отделя блесналите си очи от младоженката и малката шаферка. Майка й й обяснява:
- Виж колко е хубава роклята на булката! Чичкото до нея с тъмния костюм е младоженецът.
- Той не се казва така – поправя я малката. – Той се казва булчок.
Щом има булка, защо да няма и булчок?
***
Пие вода от една чашка и се полива.
- Каква съм полячка – укорява се тя, - само се поливам.
***
- Мамо, хайде да играем на една игра! Ти ще ми кажеш първата буквичка от името на едно животно и аз ще позная кое е то. Хайде!
- С – казва майка й.
- Прасе – бърза да отговори дъщеря ми.
- Прасе не започва със "с". Със "с" започва думата свиня – пояснява майка й.
- Но то е едно и също животно – отговаря малката.
***
- Сутрин рано дъщеря ми се събужда от сън.
- Защо не спиш още? – питам я аз.
- Не мога, татенце – отговаря ми тя. – Това наспаното у мен ми казва: "Събуди се, събуди се вече..."
***
- Татко, ти пак ли започваш с твоята дългорезба? – с упрек ми казва малката, като вижда, че започвам да дялкам нещо, упражнявайки страничното си занимание.
- Защо казваш дългорезба, а не дърворезба? – също с упрек й отвръщам аз.
- Ами защото дълго време режеш все едно и също нещо – обяснява ми тя.
***
- Мамо, има ли животно зебър?
- Има животно, което се нарича зебра – обяснява майка й.
- А мъжът на зебрата как се казва, а?
***
Майка й бели млади картофи, а малката настоява да й помага. Дава й едно съвсем малко картофче и захабен нож и тя веднага със замах започва да дялка от картофчето дебели парчета.
- Не така! – намесва се майка й. – Така не се белят млади картофки. Ето виж: с ножчето леко ги стържеш и люспицата пада. Разбра, нали?
- А, да, да, разбрах, разбрах – няма търпение тя. – Все едно, че картофчето го сърби и аз го чеша с ножчето.
***
Когато за пръв път яде маслина, тя се учуди:
- Ха, маслинката има вътре кокалче!
***
Говорим с чичо й, че днес футболистите са играли много лошо и нашият отбор е паднал.
- Тате, ами те много на високо ли са играли, та той е паднал оттам?
***
- Марш, марш оттук! – казах й веднъж ядосан.
- А пък аз няма да се маршам! – категорично ми заяви тя.
***
Дъщеря ми иска разрешение да си играе със съседското момиченце. След малко тя се връща.
- Защо си идваш? – пита я майка й. Няма ли я Катето у тях?
- Тя е наказана – отговаря малката. – Когато я откажат, ще отида да си играем.
***
- Защо се казва "възглавница"? – размишлява малката. - Тя се поставя под главата, значи трябва да се нарича подглавница.
***
- Искам си моята трийка! – каза веднъж тя.
Така тя нарече гумичката си.
***
Веднъж тя с досада заяви на едно момченце, което непрекъснато говореше:
- Стига си говорил глупости, глупостник такъв!
***
Малката седи на коленете на дядо си, гледа го в лицето и се смее:
- Дядо, не мога да си представя какво бебе си бил – с мустаци и биберон!...
***
- Добро утро, моето момиче! – поздравява я дядо й. – Как спа тази нощ?
- С пижамка – отвръща малката.
***
Малката беше виновна, но тя така убедително представи нещата в своя полза, че накарахме кака й да й се извини и да я целуне по бузката. Чувствайки правотата си, кака й с явно нежелание и усилие само леко допря устни до бузката на малката.
- Да-а-а, а пък тя ме целуна само наполовина! – недоволно заяви малката.
***
Когато се роди малката ми дъщеричка, всички в къщи много й се радваха, обградиха я с внимание и грижи, от което сестра й започна да ревнува. Тя се почувства пренебрегната, изоставена и едва ли не ограбена. Всяка ласкава дума, отправена към бебето, бе повод за сръдни и обиди.
Бебето, току-що окъпано, плаче, майка му го повива и гальовно му говори:
- О,о,о, няма, няма, маминото пиленце, няма вече!...
Сестра й захвърля ядосано на пода куклата, свъсва сърдито вежди и с нацупени устни, готова веднага да ревне, доближава до майка си:
- Мамо, а само за него ли няма, а? – пита тя.
- О, не! – успокоява я майка й. – И за теб също няма, моето момиче!
Тя веднага засиява доволна, че този път не е пренебрегната, но след миг се връща отново и пита:
- Мамо, ами какво значи "няма"?
- Ами няма да ви давам да ядете повече шоколадова торта.
Тя много обича шоколадова торта. И с крем също обича.
- Мамо – със заговорнически шепот казва тя, - нека само за бебето да няма, а?
***
Сутрин майка й я облича за детската градина.
- Другарката каза да ми обуеш четвъртитите чорапи - казва дъщеря ми.
Ставаше дума за три-четвърти чорапи.
***
Когато беше на село, веднъж я завели на полето. На обяд разстлали чергата под сянката на ябълката и я поканили да седне на земята да обядва.
- Ха, - възмутила се тя. – канят ме да седна да обядвам! А къде ви е масата?
***
Настоява да играе с дядо си на карти.
- Коз е – удря дядо й една карта.
Малката удря отгоре своята карта и казва:
- Босе.
Така тя свързва с играта на карти героя от познатата приказка на Ран Босилек – Косе Босе.
***
- Днес изядох само две коралчета - заяви тя.
- Какви са тези коралчета? – питам я аз.
- Ами много корави залчета – отвърна малката.
***
- Вечер вечеряме, а сутрин сутруваме – умува дъщеря ми.
Вероятно думата "сутруваме" беше измислена, за да отговаря на сутрин, както "вечеряме" – на вечер.
***
- Тате – назидателно ми казва малката, - недей да сядаш така, че ще ти се откърпи панталонът!
Щом може да се закърпи, значи панталонът може и да се откърпи.
***
Разказва ми измислена от нея история.
- Това, което ми разказваш, истинско ли е? – питам я аз.
- Не, ужкинско – отговаря ми със смях тя.
***
Обядваме, а малката пита:
- Мамо, какво е това, което ядем сега?
- Паниран телешки мозък – отговаря майка й.
- Значи ние сега ядем мислите на телето... - заключава малката дълбокомислено.
***
Сутрин рано дъщеря ми се мушва под завивките между нас.
- О, на мама малкото пиленце! – радва й се майка й.
- Щом аз съм пиленце – разсъждава малката, - ти, мамо, си пилка, а татко е пилчок.
***
Видяхме малко игриво конче да тича около майка си. Малката попита:
- Тате, на малките кончета правят ли им рожден ден?
- Не! – отговарям аз.
- Защото не могат да духат свещичките ли? – допълва тя.
***
Днес тя се върна от детската градина с повишено настроение и самочувствие. Разбрах, че нещо се е случило, и я попитах:
- Какво правихте днес в детската градина?
- Писахме! – с гордост ми отговори тя.
- Писахте! – наистина се учудих аз. – Сигурно писахте нещо много интересно!
- Да – последва отново кратък отговор.
- А какво писахте? – не преставах да се интересувам аз.
- Учехме се да държим молива.
***
Събужда се сутрин от сън и поглежда в изпълнения със светлина прозорец. Тутакси замижава и закрива очичките си с ръчичка.
- Спи ли ти се още? – питам я аз.
- Не, влезна ми слънце в очичките.
Как само го каза: "Влезна ми слънце в очичките." Не светлина, а слънце. ЦЯЛОТО СЛЪНЦЕ наведнъж!...
***
Извадка от списание "Неделя - понеделник"
Източник: detstvoto.net
