„Точно както домът, така и класната стая трябва да бъде убежище. Да бъде място, където учениците се чувстват в безопасност и добре приети, и са част от една загрижена общност.“
(The Writing Lesson, 1895, by Pierre Auguste Renoir)
♥ Благите думи в училище ни учат на доброта
„Думите имат силата да променят живота по положителен начин. Те могат да очертаят една съдба. Но могат със силата си да разбият един живот. Внимавайте и подбирайте мъдро думите си! Нищо чудно животът на вашите ученици да зависи от това.“ ~ Деб БРАУН
Като човек, който в младостта си е бил тормозен от комплекс за малоценност и ниско самочувствие, аз отдавам особено голямо значение на грижовността, любовта, окуражителните думи и похвалата на онези, чиито живот се докосва до моя. Окуражаващите слова и похвалите ... Имат силата да променят един живот, а той, от своя страна, може да промени живота на други.
~ „Никакво хокане – тук казваме само комплименти“
Тези думи бяха изписани на голяма табела, изложена на най-видно място в класната ми стая в продължение на много години. Това беше първото, което се забелязваше при влизане в стаята. Изразът никакво хокане беше ограден с червено и зачеркнат с диагонална черта по познатия начин. А частта „Тук казваме само комплименти” бе изписана с едър шрифт точно под червения кръг. Това беше една от многото табели, поставени в предната част на стаята, но за нея единствено споменавах през първия учебен ден. Правех го, защото исках да създам още в самото начало действена атмосфера. Точно както домът, така и класната стая трябваше да бъде убежище. Да бъде място, където учениците се чувстват в безопасност и добре приети, и са част от една загрижена общност. Всъщност учениците би трябвало да се чувстват така по отношение на цялото училище. За жалост невинаги е така.
„Никакво хокане“ е национална програма, предложена на всички училища в страната. Тя определя „хокането” като „използване на думи или действия, които омаловажават човека и показват неуважение към него.” Някои от основните принципи на тази изключително ефективна програма са:
Всички членове на училището или на отделните класни стаи са отговорни за създаването на атмосфера на уважение и добронамереност.
Младежта е ресурс, а не проблем. Тя може да има огромен принос към училищната общност. Всъщност тя е общността.
Насилието може да се предотврати, ако членовете на тази общност съвместно се обучават на необходимите умения. Те включват ясни принципи на общуване, самоконтрол, стимулиращо поведение и конструктивна ответна реакция при конфликт.
~ Въздейственост на положителните думи
Това е просто занимание, което може да се използва с деца от почти всички възрастови групи. То е описано от д-р Томас Ликона в чудесната му книга „Образование за характер: как училищата могат да приучат към уважение и отговорност”. Той моли учениците да му помогнат за съставянето на списък от думи, които по всяка вероятност ще събудят приятни усещания у околните, когато ги от-правят към тях. След това ги кара да сторят обратното – да напишат думи, с които евентуално ще предизвикат лоши чувства. Учениците са в състояние за минути да измислят поне няколко от двата вида. Тогава той пита: „Добре, думите имат сила, нали?” Единодушно съгласие. Той им припомня, че всеки път, когато говорят на някого, те имат силата да накарат този човек да се почувства добре или зле. Пита ги още кои от думите биха искали да чуят употребени за себе си и кои не.
Следва упражнение, в което учениците пишат положителни думи за съучениците си на листчета. Те се разпределят в класа и всеки получава по едно. Следва смислен разговор. Всички деца имат полза от това упражнение и осъзнават важните аспекти на общуването със себеподобните:
1. Думите са въпрос на избор;
2. Положителните думи почти винаги създават ситуации, в които всички печелят.
Децата също съзнават, че е приятно да са изворът на добри думи. Д-р Ликона обяснява това просто, но въздействащо упражнение по начина, по който го е приложил с петокласници. Аз самият съм из-ползвал негов вариант в продължение на години с единадесети и дванадесети клас. Стойността му е неизмерима.
~ „В това училище ние не говорим така”
Д-р Дейвид Брукс е заемал различни служби в училищната система, включително и директор. Той също е сред пионерите на програмата „Образование за характер” и е уважаван лектор в тази област. Преди няколко години в едно средно училище той имаше сериозни проблеми с учениците заради употребата на неприличен език. Навсякъде из училището се чуваха нецензурни изрази и мъмренето и наказанията нямаха ефект. Преподавателите искаха да се справят с проблема, но бяха с вързани ръце и мнозина се отказаха. След като се срещнаха с д-р Брукс и един консултант, преподавателите решиха да опитат нов метод. Всеки път, когато служител чуе профански език от ученика, ще отиде при него и ще му каже: „В това училище ние не говорим та-ка.”
Най-важният момент в стратегията е всички от персонала да го правят постоянно. Те изпращат директно послание към детето и се подкрепят взаимно в усилието си да изчистят езика в своето училище. И системата проработи. След няколко седмици из-ползването на профански език в училище почти из-чезна. Но това, което най-много впечатли учителите, бе, че учениците сами започнаха да се контролират по отношение на неприличния език. Скоро самите те изстрелваха същото изречение към новопостъпилите, които говореха нецензурно. „В това училище ние не говорим така.”
Ключов момент тук е да се изгради система от очаквания. Мнозина от нас са учили по социология, че хората се държат така, както се очаква от тях. В този случай очакванията са декларирани ясно по кратък и неконфронтиращ се начин, затова училищният климат видимо се подобрява.
~ Учителят има огромно влияние
„Достигнах до респектиращото заключение, че аз съм решаващият фактор в класната стая. Моят личен подход създава атмосферата... Като учител притежавам изумителна сила да направя живота на едно дете нещастен или прекрасен. Мога да бъда уред за мъчения или инструмент за вдъхновения.“ ~ Хаим ГИНО (1922-1973), американски детски психолог и психотерапевт, учител и образователен деец
Мисълта на Гино ми помогна да разбера, че думите ми и начинът, по който ги изричам, ще имат по-голямо значение от всичко друго за изгражда-нето на един отговорен колектив в класната стая. Затова първата ми задача бе да разработя и упражнявам един добронамерен език. А втората ми отговорност беше да помогна на учениците да разберат, че езикът им има огромно въздействие, и да им дам възможност да практикуват „силата на положителните думи” всеки ден.
Ето някои от ритуалите ни:
• Аз заставам на вратата преди всеки час и лично поздравявам всеки ученик, задължително използвайки името му, и ако времето позволява, задавайки някой въпрос.
• В първия ден на учебната година провеждаме дискусия на тема поведение, златното правило, винаги печеливши ситуации, мощта на езика и всичко това, последвано от някои прости упражнения.
• Учениците пишат мотивационна декларация, отнасяща се до използването на езика.
• В началото на всеки час задавам винаги въпроса: „Какво празнуваме днес?” Възможни отговори от учениците: споделяме добри новини, говорим за някого или нещо, за което сме благодарни, казваме нещо позитивно за някого от класа или се смеем на нещо или някого (стига смехът да е чист).
• Из цялата класна стая са пръснати надписи, които напомнят на децата за силата на всяка казана от тях дума. Освен надписът „Никакво хокане – тук се казват само комплименти” има още „Благите думи струват малко, но вършат много”, „Празнувайте днес!”, „Радвайте се един на друг”, „Това е отговорен колектив”, „Класна стая на златното правило” и „Думи печели – печели”. През първите няколко дни от учебната година обсъждаме всеки един надпис и как казаното може да се приложи.
• В една част от стаята има табели, които се състоят от по една дума, заградена с червен кръг и зачеркната с диагонална черта. Надписът в средата гласи: „Отрова” и около него са подредени: „жалби”, „хленч”, „пъшкане”, „охкане”, „тръшкане” и „клюки”. Карам децата да обяснят подредбата на табелите. Отговорът е винаги един и същ: „Ако правиш тези неща, все едно пръскаш отрова в атмосферата”.
• Всеки ден изпращам поне две бележки „добро дете” в домовете на проявилите се положително деца, които са работили неуморно, държали са се добре, постигнали са много, слушали са внимателно, направили са мили жестове, предали са отлична писмена работа и т.н.
Моля, не си вадете изводи, че в часовете ми не се изучава достатъчно от преподавания предмет. Напротив, винаги съм бил учител с високи изисквания и съм карал учениците да се готвят много. Но още в началото на моята кариера научих, че те ще се държат по-добре и ще учат по-усърдно, ако попаднат в благоприятна атмосфера. Моите ученици и аз създадохме тази атмосфера, като с постоянство избирахме правилните думи.
От: „Златните думи“, Хал Ърбън, изд. „Кръгозор“, 2005 г.
Картина: The Writing Lesson, 1895, by Pierre Auguste Renoir; chinaoilpaintinggallery
