"Всичко хубаво, което се е случило на тази земя, първо се е случило в нечие въображение." – Астрид Линдгрен
Когато си 6-годишен можеш да откриваш чудеса на всяка крачка, зад всеки ъгъл и дори зад дивана в хола, без да те помислят за луд. Когато си 6-годишен всеки ден можеш да сменяш професията си – днес шпионин, утре благороден разбойник, а вдругиден детектив и никой няма да те обвини в несериозност. Когато си 6-годишен светът се побира в шепата ти, можеш да го пъхнеш в джоба си или да го заключиш в дървена кутийка. Когато си 6-годишен ти си най-великият изобретател и всеки път измисляш още по-гениална беля, която може и да ти причини леки зачервявани по задните части, но със сигурност няма да ти коства свободата. Да, детството е най-великото приключение на Земята!
Днес един холандски фотограф, на име Adrian Sommeling и неговият 6-годишен син, ни провокират да си припомним безгрижните времена, когато с часове правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището, си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки.
Докато гледаме тези снимки, които пресъздават картини от ежедневието на нашите наследници, постепенно в мислите ни нахлува онзи текст и онази мелодия: „...не съм се изгубил безследно щом той ме повтаря, нали?"
