Няколко думи до незабравимия ми приятел
Мило Детство,
Ще ми се да отделя момент, за да благодаря за скъпите години. Умът ми е пълен с прекрасни спомени от теб. Когато вече се насочвам към зрелостта си, осъзнавам колко голямо въздействие си имало върху мен при израстването ми като личност. Днес, през всеки нов вълнуващ и напрегнат ден се сблъсквам със ситуации, които ме карат да се обърна и да си спомня за теб.
Ти положи основите на това, който съм сега, както всяко детство прави това за всеки човек. Днес вземам решенията си въз основа на това, което съм научила през първите десетилетия от моя живот. Колкото повече пораствам, толкова по-ясно виждам света и перспективата ми става по-широка. Определени случки в детството ми придобиват повече смисъл, и започвам да сглобявам парченцата от пъзела. Открих в теб повече отговори, отколкото някога съм очаквала.
Когато си дете не се налага да изпитваш натиска и напрежението на света. Ти си ценните години на невинност и чисто блаженство. Открих колко е полезно да те използвам като инструмент в ежедневието си. Какво обичах да правя като дете? Как се чувствах като дете? Каква беше детската ми самоличност?
Да, всички растем, развиваме се, променяме се, но винаги някъде дълбоко в нас съществува истинското ни, автентично Аз. Преминавайки през живота, от първостепенна важност е да не загубим идентичността си. Ти всеки ден ми напомняш и ме свързваш с човека, който съм, и с човека, който искам да бъда. Благодаря ти за това.
Изпълваш ума ми с щастливи спомени и винаги успяваш да предизвикаш усмивка на лицето ми. Когато имам тежък ден, си мисля за спокойните следобеди, прекарани в парка, следучилищните закуски, разходките сред природата с баба, вечерите, които прекарвах, сгушена до родителите си, гледайки филм или играейки карти, или слънчевите дни навън в игри със сестра ми. Детството ми беше изпълнено със смях, книги, преживявания, както и с някой и друг ритник по задника.
Телевизионни предавания. Очите ми не залепваха за екрана на някой IPAD или друго електронно устройство, за което съм абсолютно благодарна.
Хората, присъстващи в детството ми оказаха решаващо въздействие върху човека, в който се превърнах днес. Бях благословена с любящи родители; сестра, която ме научи как да споделям и да бъда търпелива /върху което все още работя/; куче, което ме научи на безусловна любов и грижовност; баба, която от нищо правеше нещо и любящо семейство, което ме подкрепяше и стимулираше креативността ми.
Себеусещането ми и умението да се забавлявам покълна в мен по време на детството ми. Важността на здравата работа и на това да не възприемаш нищо за даденост са неща, които научих в ранна възраст. Научих се как да творя, да мисля извън рамките, и да мисля за себе си. Понастоящем съм много изобретателен човек и по всяко време се удивлявам, мечтая и създавам. Знам, че съм такава заради теб, Детство. Ти вдъхнови доверието ми в самата мен. Даде ми глас. Благодарение на това съм способна да раста всяка минута.
Времето, което прекарах с теб беше чисто и просто. Време на незнание и блаженство, време без напрежение, време без натиск, време без негативизъм. Не се сравнявам с другите, не се ядосвам за дребни неща, не ми липсва самоувереност. Не се тревожа за бъдещето, за това какво би могло да се случи, за това какво е можело да бъде, или за това какво другите хора биха могли да си помислят. Няма абсолютно нищо, за което да се тревожа. Детството е безценното време, което ми позволи да живея за момента и да се наслаждавам на красотата на живота.
Сега, пораснала, животът не е толкова лесен, колкото беше. Колкото и невероятно и вълнуващо да е, сега съм в житейски момент, изпълнен с много напрежение и е време за вземане на важни решения. Но ти, Детство, ми даваш спокойствие заради щастливите спомени, чувството за мир, както и знанието относно това какво искам и къде отивам.
Ти не само значително повлия на моя живот, но значително ще повлияеш на живота на моите бъдещи деца. Това е важно за мен, защото споменът за теб ще ми помогне да им дам детството, което заслужават. Стига да имат моя късмет!
През щастливи или тежки дни, ти винаги си с мен. Понякога с нотки на тъга, защото ми липсваш, но най-вече с изключително щастливи усещания, защото бях благословена да имам такъв положителен опит с теб. Благодаря за всички неща, които си ми дало, научило и насърчавало в мен. Всичко може да си отиде, но паметта си остава.
С благодарност,
Момичето, което порасна...
Източник: theodysseyonline.com
Илюстрации: Helen Wilks