Кой не се е чудил как децата ни, които се стараем да отглеждаме еднакво и справедливо, всъщност израстват като драматично различаващи се личности? Защо самите ние се различаваме от братята и сестрите си? Въпрос на гени, на природа, казваме обикновено. Тъй като и специалистите са си задавали неведнъж този въпрос, отговори вече има, теории - също. Разбирането, че да си най-голямото, средното или най-малкото дете в семейството, води със себе си неизбежно прикачени характеристики, се заражда през двадесетте години на XX век.
Основен принос в тази насока има психологът Афред Адлер. Според него, хората се водят от непреодолимото желание да бъдат приемани и ценени. Семейството е първата и най-малка общност, в която те се борят за извоюване на чувство за принадлежност.
Всички деца се състезават за родителската любов, внимание и ресурси. В зависимост от това, колко е голямо детето спрямо останалите, то намира различни стратегии в толкова важната за него надпревара. Тези състезателни преживявания се отразяват по различен начин върху характера му. Адлер определя четири позиции:
Първородното дете
Позицията на това дете е завидна, докато е все още единствено. Понеже очакването е много силно, родителите проявяват дълбока всеотдайност, загриженост и внимание. Детето получава безгранична любов и грижа и може да се радва на безопасно съществуване. С появата на братчето или сестричето, животът се променя драматично. Първородното трябва да сподели родителската привързаност, грижа и внимание и този опит и преживявания могат да бъдат травмиращи. У него може да се породи ненавист, ревност, стремеж да се защити от обрата на съдбата. Много от опитите на детето да възвърне предишното състояние са обречени на провал. Адлер твърди, че най-голямото дете е консервативно, предразположено към лидерство, със стремеж към власт. От древността насам то става пазител на семейните вярвания, традиции, разбирания.
"Най-голямото дете е това, на което се приписва толкова сила и ум, че му се дава да контролира другите деца. Нужно е да си представим какво означава за едно дете непрекъснато да бъде обременено с цялото доверие на околните. Това създава у него настроение, което може да бъде изразено в приблизителния ход на мисли: ти си по-големият, по-силният, по-възрастният, затова трябва да си по-умен от другите... Ако развитието продължи безпрепятствено в тази насока, ще открием у по-големия черти, които го характеризират като пазач на реда. Такива хора имат висока оценка за властта изобщо, както и за собствената власт, а също и особено разбиране за нея. За най-големия тя е нещо естествено, нещо, което е важно и трябва да се наложи. Не можем да не се досетим, че такива хора по правило са консервативни".
Някои изследователи смятат, че тези деца възприемат и следват въпросния модел на поведение до края на живота си и във всички останали взаимоотношения. Те работят здраво и са праволинейни, остават доброто дете, което иска да постъпи правилно, често робуват на перфекционизма. Но понякога преживяват и детронация, за сметка на по-малкото братче или сестриче. За да си върнат поне част вниманието и като защита, те се приспособяват по-бързо към света на големите, имитират ги и по-бързо усвояват техните модели на поведение.
Такива са мнозинството от студентите в Харвард и Иейл. Обикновено се ориентират към медицина, инженерни специалности и право. Всеки един от астронавтите, полетял в Космоса, е или първородното дете, или най-голямото сред момчетата в семейството.
В цялата история на Нобеловите награди над половината лауреати са първородни. Същото важи и за президентите в американската история. Сред известните първородни са: Хилари Клинтън, Бил Клинтън, Дж. К. Роулинг, Уинстън Чърчил, Клинт Истууд, Джон Уейн, Силвестър Сталоун, Брус Уилис и всички актьор, играли Джеймс Бонд.
Второто дете
Това дете се отличава с амбициозност. Неговият темп на развитие може да се окаже по-висок от този на по-голямото дете. Често е склонно към бунт и завист, породени от усещането за пренебрегнатост. Расте като честолюбиво и съперничещо си с другите деца. Основната ориентация е към постигане на успех. То е склонно да си поставя високи цели, което усилва опасността от неуспех.
При родените втори също може да се открие стремеж към власт и превъзходство, но в друг нюанс. Те са като "под пара", стремят се разгорещено към първенството и в тяхното поведение се забелязва състоятелност, която придава общ облик на живота им. То усеща като силен дразнител обстоятелството, че този, който е пред него, е значим. Ако е в състояние да разгърне силите си и да приеме състезанието с първия, ще напредва с дръзновение, докато не започне да го превъзхожда значително.
Вторите деца са омиротворяващи, преговарящи, откликващи на нуждите на околните, не понасят да следват сляпо авторитети. Израстват като креативни, независими, адаптивни като хамелеони, социални личности. Често казват, че родителското внимание намалява при следващо родено дете. В резултат на това му се налага да бъде по-интуитивно и по-изобретателно в опитите си да привлече родителското внимание.
Средно родените са любимци, защото са по-сговорчиви и благоразположени хора. Свикнали да рискуват да се изгубят във водовъртежа на собственото си многочленно семейство, те се научават как да строят мостове към нови опори и развиват чудесни комуникационни умения. Добре изпълняват ролята на медиатори и миротворци. Такива са Бил Гейтс, Мадона и принцеса Даяна.
Третото дете
В много отношения позицията на най-малкото дете също е уникална. То не изпитва усещане за загуба на положението, което заема. Понеже е най-малкото, винаги е обгърнато с много любов от всички. Но, най-малкото дете няма много свои неща и е принудено да използва вещите на другите. Всички останали имат повече привилегии, което може да създаде чувство за непълноценност, засилено от усещането, че е зависимо. Най-малкото дете също е мотивирано към преследване на високи цели, докато това е свързано със стремежа да задмине всички.
Най-малкото дете расте в ситуация, съвършено различна от тази на другите деца. За родителите е по-специално: като най-малко, то заслужава особено отношение. Поради това най-много се нуждае от грижи, докато другите братя и/или сестри вече са самостоятелни и завършени. Затова то най-често расте в по-топла атмосфера, в сравнение с останалите. Тази ситуация поражда у него редица черти на характера, които по свой начин определят неговото отношение към живота. Към това се прибавя още едно обстоятелство, което, изглежда, е доста противоречиво. За никое дете не е приятно винаги да минава за най-малкия, на когото никой не се доверява, на когото не бива да се казва нищо. Това го дразни толкова много, че то най-често се стреми да покаже всичко, на което е способно. Стремежът му за власт се изостря. Поради това най-малкият често става човек, който се задоволява с най-доброто и развива у себе си стремеж да надмине всички. Ако не е възможно да надмине по-големите, тогава може да се уплаши, да стане страхливец, който винаги хленчи и търси да избяга от задълженията си.
Изтърсаците са най-креативните и най-чаровните, дори овладяват изкуството да манипулират; доверчиви са, добри оратори и се доверяват на въображението си. Те или преживяват същите битки, както и средните, или, ако родителите им са вече в напреднала възраст, се радват на същия статус като първородните, защото майката и таткото са улегнали, спокойни и им отделят достатъчно време и внимание.
Израстват забавни и комични, нетрадиционни и непретенциозни към самите себе си. Очакват много от другите, не понасят критиката. Успяват в журналистиката, рекламата, продажбите и изкуствата. Такива са Камерън Диас, Джим Кери, Еди Мърфи и Били Кристъл.
Единственото дете
Неговата позиция е уникална. Тя остава неоспорвана. Но, заедно с това се създава особена чувствителност на детето към майчината любов и грижи. Често може да се чувства изолирано и самотно, става зависимо и егоцентрично, понеже не е в позиция, която изисква отстояване на това, което има, или което ще бъде. В зрелостта може да изпита трудности във взаимоотношенията си с другите.
"Това дете става във висша степен несамостоятелно, винаги чака някой да му покаже пътя, непрекъснато търси подкрепа. Всячески изнежено, то свиква с липсата на трудности, защото постоянно са измитани от пътя му. Тъй като винаги е в центъра на вниманието, то лесно си създава усещането, че е нещо особено. Неговата позиция е толкова трудна, че погрешните решения са почти неизбежни. Постоянната загриженост за живота на детето ще му внуши, ще му даде доказателства, че светът е враждебен. Следователно, то лесно ще претърпи крушение."
Проучванията се задълбочават през 60-те и 70-те години на XX век. Изводите показват, че поредността влияе както при формирането на личността ни, така и при избора ни на кариера и готовността ни да отстояваме себе си; има значение за степента ни на самоуважение, дори за избора ни на марки като потребители.
Автор: Надя Сретениева
Източник: "Психология за родители" / Българска школа по психоанализа
