Мнозинството от жените се чувстват ужасно поради факта, че не са мъже. Защо става така?
Нашата култура е изцяло основана на мъжествеността и на така нареченото мъжко превъзходство. Мъжът е нещо като император тук на земята... роля, в която самият той започва да вярва! Векове наред жената е била изключена от поемане на отговорности извън дома. Оставени са й били единствено собствените й чувства, с които да се разпорежда... Еманципацията на жената е отдавна неоспорим факт, но атавизмът, просъществувал милиони години, не може да се изкорени толкова бързо... Нима раждането на момиченце не е нещо като неуспех?... „Момиче!“ – възклицание на недоволство, често произнасяно при появата на детето на бял свят. При подобни случаи наблюдаваме огромния егоизъм на родителите, които желаят дете, за да задоволят собствените си вътрешни потребности. Ако родителите си мислят: „Какво да се прави, момиче!“, неминуемо ще накарат детето да го почувства, съзнателно или не. Женската непълноценност е част от глупава умствена нагласа, за жалост дълбоко залегнала у хората. При това положение не е ли естествено жените автоматично да чувстват дълбоко в себе си, че са нещо по-малко от останалите хора?
Чувството за малоценност на жените изгубва ли се в зрялата им възраст? Да, при положение, че жената е силно уравновесен характер. Тогава тя възприема ролята си на жена с радост, спокойствие и реализъм. За съжаление тоталното ликвидиране на чувството за малоценност при жените е голяма рядкост. Всичко е против нея: много от мъжете, законите... та дори и граматиката, където мъжкият род преобладава! И ако запитаме много от жените, често получаваме следния отговор: „Аз ли?... Бих искала да съм мъж.“
Което означава, че желаят да се ползват от големите предимства, предоставени на мъжете. Още повече, че желаят да притежават качества, които (така изглежда) са чисто мъжки: смелост, сила, независимост, право на избор и т.н. Чувствайки се непълноценна, нормално е жената да „протестира“ и да търси компенсации. Логично е да желае да се освободи от женската си роля и... да се насочи към мъжката. По този начин тя влиза в агресивно съревнование с мъжа.
Две решения са възможни за жените, които се чувстват непълноценни личностно поради факта, че са жени:
-
чувството за безсилие и примирението;
-
„протестите“, компенсирането и съревнованието.
Какъв е резултатът?... Мъжът си мисли: „Няма да позволя да бъда по-долу, нито пък да ме командва жена!...“ Докато жената си казва: „А, така значи! Ще „им“ покажа аз на тях колко струвам! Ще им докажа, че струвам колкото тях!“
Това чувство за малоценност у жената е присъщо на всички жени. Колко много са бащите, които желаят дете, „за да се продължи името, родът, професията им...“.
Още едно доказателство за егоизма им!... Но като казват „да се продължи името“ , те имат предвид „да се сдобият със син“. Тези бащи са страхотно разочаровани, ако им се роди дъщеря. Какво става в този случай? Стига се понякога до абсурд: бащата отхвърля мисълта, че има дъщеря. Следователно старае се да възпита от нея момче. Научава я да се „държи като мъж“! Занимава я с мъжки спортове, облича я като момче, насърчава дъщеря си да върши мъжки неща... Какво ще си мисли момичето тогава? Че всичко, което се отнася до мъжете, е хубаво и че всичко, присъщо на жените, е израз на слабост и е достойно за презрение.
Тоест то получава увереността, че е по-долу „само защото е жена“. Даваме ли си сметка за фантастичните сили, които ще трябва да намери в себе си това момиче, за да преоткрие ролята си на жена?
Кому принадлежи превъзходството?
Смешно е да се сравняват двата пола. Още повече, че сравнението винаги се прави според мъжките критерии. Следователно априори всичко е изкривено, винаги все същата песен, ако мога така да се изразя...
Например: обикновено се мисли, че жените не могат да са гениални. Но кой мисли това? Естествено, мъжете... както и самите жени поради чувство за малоценност. А определението за гения винаги е измисляно от мъжете! По-скоро би трябвало да казват, че жените притежават други видове гении за разлика от тях... което би отговаряло на истината. Всеки със своя си гений и ролите ще бъдат правилно разпределени. Ако мъжът притежава гения да мисли и да разсъждава абстрактно (когато му се случи), то жената почти винаги притежава природната даденост да чувства дълбоко истината за нещата. Това се нарича „женска интуиция“. А способен ли е мъжът на това дълбоко чувство? Много рядко, тъй като е покрил чувствата си с кората на разума и логиката.
Изхождайки оттук, се казва, че жената е по-малко „интелигентна“ от мъжа. Но да се запитаме още веднъж кой го казва? Мъжът! Интелигентността се определя според норми, установени от мъжете. Следователно истината е следната: жените нямат същия вид интелигентност като тази на мъжете.
А женската интелигентност притежава едно качество: тя „улавя“ вътрешно живите същества и нещата. Жената е дълбоко чувствена и е съпричастна с дълбочината на света, което често й дава такава сила в съжденията там, където и най-интелигентните мъже се объркват и стават жалки. По този начин разликата в половете се допълва чудесно; ако мъжът се насочва към абстрактната логика, жената се отваря навътре. Нима не можем да я сравним със Земята-Майка и с Водата?
Източник: Пиер Дако „Фантастичните победи на модерната психология“