Мъдростта на времето
Платон за ХЕРАКЛИТ
„Той сравнява нещата с течението на реката и твърди, че не може да се влезе два пъти в една и съща река."
„Всичко тече и нищо не остава…”
(535 - 475 г. пр.н.е.)
(Heraclitus by Hendrick ter Brugghen)
Този, който вижда смъртта в живота и живота в смъртта, само той вижда в истинската Светлина недостатъците и преимуществата на съществуването. Тогава и самите недостатъци се оправдават, защото Вечното живее също и в тях.
Животът и смъртта, бдението и сънят, младостта и старостта са едно и също нещо. Едното минава в другото, и другото става отново в първото. Има живот и смърт в акта на живеенето, както ги има и в акта на умирането.
Хората са смъртни богове, а боговете са безсмъртни хора. Животът на първите е смърт, а смъртта на последните е живот.
Не би било щастие за хората, ако се изпълняват всичките им желания. Болестта прави приятно и добро здравето, гладът ни прави да ценим храната, а работата - почивката. Морската вода е най-чиста и най-нечиста. Тя е пивка и спасителна за рибите, а вредна за хората.
Безсмъртните са смъртни и смъртните са безсмъртни. Първите живеят в смъртта на хората, а вторите умират в живота на боговете.
И тогава в какво се състои първоначалната грешка? - Че смятаме за много важно това, което не бива да считаме за такова. Бог се е разпространил във вселената. Този, който приема нещата, без да намери Бога в тях, взема гробницата на Бога за самия Бог. За да бъде Мъдър, човек трябва да си играе с нещата както детето с играчките и да употреби сериозността си, за да направи да излезе оттам пленения Бог, който е скрит там.
Съзерцанието на Вечното гори и изпояжда измамливата идея, която обикновено човек си създава за нещата. Духът разлага мислите, които идват от сетивата, той ги разтапя. Той е унищожителен огън.
Ако нямаме противоречия в света, светът на създаването и на нещата не би съществувал. Но това, което се проявява в борбата, в стълкновението, това, което го открива и обгръща не е борбата, а хармонията. Тъкмо защото борбата е в самите неща, Духът на Мъдреца трябва да мине през тях като огън и да ги превърне в хармония.
Ние мислим и вършим всичко съгласно участието на Божествения Разум (Логос). Поради това ние трябва да следваме само този Всеобемащ Разум. Но мнозина живеят така, като че имат свой собствен разум. Но разумът не е нищо друго, освен изтълкуването, осъзнаването и разбирането на начина, по който е подредена и устроена вселената. Поради това доколкото вземаме участие в знанието за нея, ние се намираме в Истината, а доколкото притежаваме нещо особено, ние се намираме в заблуждението. Това цяло, Всеобемащият Божествен Разум, в който ние сме потопени, това е същността на Истината. Ето защо онова, което на всички изглежда общо, е убедително, защото то участвува във Всеобщия и Божествен Логос. А онова, което се харесва само на отделен човек поради противоположни причини, няма в себе си никаква убедителност.
От „Философията на Хераклит Ефески в Светлината на мистериите”, Едмунд Плайдерер
Източник: petardanov.com
Картина (заглавна) ~ Heraclitus by Johannes Moreelse