Мъдростта на времето
Гласът на Демостен бил толкова слаб, речта – толкова тежка и дишането така затруднено, че едва можел да изрече по няколко думи без да се задъхне и да започне силно да заеква. Но въпреки това решил, че призванието му е писането и изнасянето на речи. Всичките му първи опити били посрещнати с освиркване и подигравки от страна на слушателите. Бил така обезкуражен, че решил да напусне завинаги ораторството, но един от слушателите му забелязал, че има талант и го склонил да продължи. Последвали още провали, но въпреки това той решил да се бори с недостатъците си. Разхождал се покрай морския бряг и с камъчета в уста четял на глас, заглушаван от шума на вълните, за да отвикне да заеква и да обръгне на освиркванията и врявата на слушателите си. Обработил дишането си като тичал по стръмнините около морето. Тромавите си движения коригирал пред огледалото. Изолирал се за дълги месеци, за да тренира уменията си, като бръснел половината си глава, за да го е срам да излезе навън пред хората. И накрая станал един от най-великите оратори на всички времена.
(The Greek Assembly – Oration of Demosthenes by John Clark Ridpath, 1912)
Варосваме крепостните кули, поправяме улиците, чешмите и други незначителни работи. Погледнете към тези, които ръководят строежите. Едни от тях от бедняци станаха богаташи, други никому неизвестни сега са на почит, а някои си построиха собствени къщи, по-големи от обществените сгради. Колкото е намаляло богатството на държавата, толкова се е увеличило тяхното богатство.
Къде е причината за всичко това?
Управниците са господари на благата и чрез тях се върши всичко, а вие, народът, сте без сила, лишени от пари. Изпаднали сте в положение на слуга, някакъв придатък и сте доволни ако те ви раздават пари за театър или ви устройват тържества, и което е най-мъжествено от ваша страна, вие сте им благодарни, понеже ви дават това, което си е ваше. А те ви подкарват към такива забавления като градски затворници и ви правят послушни, за да им бъдете под ръка.
Умните имат едно предпазно средство, особено когато трябва да се пази демокрацията срещу деспотизма. Какво е то? Недоверието.
Началото на всяка добродетел е размишлението и взимането на решения, а нейната крайна цел и съвършенство - постоянството.
Доверявай се на делата на хората, но не вярвай на думите им.
Невъзможно е неправдивите, клетвопрестъпниците, лъжците продължително да властват; такава власт се появява изведнъж и се задържа за кратко. Тя разцъфтява, когато и се удаде, но издебнатата от времето, пада от самосебе си...
Пазете се да не би в безпокойството си да избегнете войната, да получите господар.
Бъди господар на волята си и слуга на съвестта си.
Човек, който няма никакво желание да си помогне, няма право да се обръща към приятелите си или боговете.
Да се гордееш с дрехата или сандалите си, е все едно да се гордееш с шивача или обущаря си.
Малките възможности често са началото на огромни препятствия.
Нищо не е по-лесно от самозаблудата. Човек смята за вярно това, което иска.
Демостен, 349 г. пр. Хр.